Фабрика за реалити (видео)

Осемчасово театрално представление.

3 думи, способни да предизвикат поне три светкавични реакции – да те уплашат моментално, да те откажат твърдо и да предизвикат любопитство.

По пътя към филмовото студио в покрайнините на Вроцлав, където се случи страховитият с продължителността си спектакъл, се колебаех между трите.

Разбира се, любопитството взе превес още преди входа на огромното хале, чиито праг пристъпих, запасена с вода, кафе и търпение – неща от първа необходимост за такова театрално изживяване.

Factory 2 е представление на носителя на голямото отличие за цялостно творчество на Европейските театрални награди 2009 – Krystian Lupa.

В него най-големият режисьор в съвременния полски театър, работил текстове на Ницше, Достоевски, Рилке, Бернхард, Кант и Булгаков, пресъздава артистичния свят на един от митологичните творци на 20 век – Анди Уорхол.

Спектакълът е авторски опит за докуменално пресъздаване на атмосферата на The Factory – студиото, в което живеят, творят и прекаляват с амфетамините иконата на поп-арта и неговите Уорхол суперзвезди – Ultra Violet, Candy Darling, Paul America, Brigid Polk, Jackie Curtis, Richard Bernstein и т.н.

Factory 2 обаче не просто пресъздава мита със серия от монолози и диалози, извадени от тоновете документалистика по темата.

Той ни потапя в играта, като изкривява времето и динамиката на обичайното театрално преживяване, като променя възприятията ни за театър.

8 часа от живота на публиката. 8 часа постоянна игра на актьорите (дори по време на двата няколкоминутни антракта). 8 часа почти реално време в докуменална импровизация, която съживява митично култово минало, като от една страна се опитва да го повтори, а от друга – да го обясни.

Спектакълът е разделен на 3 части, в които се развиват образите на множеството персонажи.  Диалозите и монолозите се редуват с някои от най-известните творби на Уорхол – например - 23 минутния документален филм Blow Job, в който статична камера следи лицето на неизвестен актьор, докато извън кадър се развива реалното действие на фелациото.

С течение на минутите всички, които успеят да не заспят, навлизат дълбоко в пресъздаваните ситуации и границата между истина и лъжа се размива.

Публиката става част от Factory 2, нашето време се синхронизира с това на актьорите и доста често се улавяме в абсолтна вяра в обсоятелствата. И ако театърът е най-истинското и материално реалити, Factory 2 те въвлича още по-дълбоко – ти не само си зрител, но и участник в действителността, реални 8 часа от живота ти отлитат покрай чуждите фантазии за още по-чуждото минало време.

Основната тема на спектакъла, разбира се, е егоцентричният творец в криза, който е принуден да се съобразява с големия, деспотичен и манипулативен гений на Уорхол, да следва неговата игра на живот и изкуство и да бъде готов да се отзове като част от нея във всеки момент.

Екстремно изживян и от публиката (въпрос на физическо оцеляване в някои части), и от персонажите, и от актьорите, Factory 2 е крачка напред в европейския театър.

Може би толкова голяма, че опасността да загубиш равновесие след нея е повече от притеснителна.

Ето няколко момента от постановката:

Още от мен