Тони Палмър получава наградата на София

Изключителният режисьор е носител на много платинени и златни албуми за най-добре продавани компактдискове със саундтраците към неговите филми.

Седем години Тони Палмър е музикален критик в “Обзървър”, а също така пише и за много международни списания и вестници, в това число “Таймс”, “Ню Йорк Таймс”, “Пънч”, “Спектейтър”и “Лайф”.

Освен това той е ав­тор и на седем книги, сред които биографи­ята на Чарлс ІІ, “Мъките на Оз” (от която продава четвърт милион копия), “Живот на път”, “Всичко, от което се нуждаеш, е лю­бов” (история на популярната музика, коя­то е бестселър в Америка повече от година).

Тони Палмър работи много успешно и в те­атъра, а предаването му “Нощни вълни” по Радио Би Би Си 3 печели наградата на Sony за най-добра културна програма.

Следвайки ценните уроци от работата си с изключителните Кен Ръсел и Джо­натан Милър, Тони Палмър печели при­знание още с първия си голям филм – „Бенджамин Бритън и неговият фестивал” (1967) е първата продукция на Би Би Си, гледана и в САЩ. Аll My Loving (1968) го прави известен само за една нощ.

През 1989 г. известният режисьор е представен с голяма ретроспектива в Националния филмов театър в Лондон.

Сред неговите повече от 100 заглавия в киното е великолепният кино­портрет на Мария Калас в едно­именния филм (1987, носител на златен медал за най-добър доку­ментален филм на Фестивала на киното и телевизията в Ню Йорк и отличен с БАФТА). „Вагнер” (1983, дълъг 7 часа и 45 минути), с учас­тието на Ричард Бъртън, сър Ло­рънс Оливие и Ванеса Редгрейв, е определен от „Лос Анджелис Таймс” за „един от най-красивите филми на всички времена”. Сред многото награди на този “шедьо­вър” (според Сънди таймс) са тази за най-добър игрален филм на ки­нофестивалите в Ню Йорк и Лон­дон, както и наградата “Еми”.

“А беше време” (1979) за Бенджамин Бритън и Питър Пиърс печели държавната награда на Италия, както и БАФТА, а “Далас морнинг нюс” пише, че “това е най-увле­кателният филм за композитор, правен някога”.

“Турнето те побърква”, обясня­ва Франк Дзапа как идеята за фил­ма се е родила по време на турне с групата му „Мадърс ъф инвен­шън”. Историята, осеяна с изпъл­нения на бандата и на Кралския симфоничен оркестър, разказва за живота на музикантите на път.

Основните притеснения на мом­четата от „Мадърс ъф инвеншън” е да намират красиви групита и да си получават хонорарите за учас­тията. “200 мотела” е жизнера­достен, маниашки и нестандартен експеримент, без следа от опит за документална достоверност. Здравият разум на филма може да бъде преценен по факта, че Ринго Стар е в ролята на Дзапа, но като „много голямо джудже”.