Радослав Бимбалов с роман за стените, които сами строим

В свят, в който хората се чувстват все по-отдалечени от инакомислещите, Радослав Бимбалов се завръща с роман за абсурда на крайното разделение - "Зид".

"Това е начинът да илюстрирам разделението в обществата ни. Все по-радикално се разделяме. В тази книга, в един балкански град, понеже хората са ужасно разделени на тема кои са, решават да издигнат по средата на града един тухлен зид", разказа авторът в неделното издание на "България сутрин".

Страхът от различните и животът в "балони"

Според Бимбалов смесването на култури, религии и нрави, както и сериозната криза на идентичността, започват да прерастват в изостряне на мненията на хората, които живеят на едно място.

"В моята книга е доста по-различно, защото говорим за хомогенна общност - хора, които биват разделени, без да имат предизвикателствата, които имаме ние в реалния свят. Всеки един от нас осъзнава колко все по-силно се затваря в собствените си стени, изградени от страх - от различните, от другото мнение, от истината. В тези малки наши обществени балони се ограждаме с хора, които ни казват, че сме прави. И убедеността в собствените ни мисли е измамна. Така все по-малко разбираме себе си и приемаме една идеалистична представа", коментира Бимбалов пред Bulgaria ON AIR.

Пандемията като катализатор на разделението

По думите му драматичното усещане за разделение започва да се проявява особено ясно по време на Ковид пандемията - с противопоставянето между ваксъри и антиваксъри.

"В книгата дори хората забравят какви са били и какво е от другата страна на зида. Това е заложено в нас - да се идентифицираме през идеите, които ни обединяват. В книгата ясно съм описал, че хората от двете страни на зида са еднакви. Първата крачка е да осъзнаем, че сме еднакви с останалите. Това, което ще ни спаси, е любопитството на идните поколения. И досега съществуват градове, които са разделени със зид. Най-страшни са зидовете, които ние сами строим. Властта е наш продукт - ние я избираме", изтъкна авторът.

Политика, образование и липсата на дългосрочна визия

Бимбалов е категоричен, че ролята на партиите е да разделят, защото по този начин управляват, а обществото няма общи цели, които да го обединяват.

"Не мислим дългосрочно - когато говорим за образование, трябва да гледаме поне в 10-годишен хоризонт. Да видим какво поколение ще произведем тогава. Липсата на тази перспектива не дава възможност на образованието да се модернизира. Децата са много по-развити от образователната система. Дълги години у нас се налага идеята, че за да си преуспял, трябва да не са те хванали, че за да си красив, трябва да си в определени пропорции. Хората, които излъчваме като наши представители извън България, не владеят добър език. Оттам идва опасността - и в политиката, и в обществото", каза още авторът.