Целта на Кремъл – да разклати Запада и ЕС

Войната в Украйна, която противопостави Русия срещу Запада, се води не само с танкове, артилерия и войници. Все по-често Москва подкрепя бунтовниците чрез различни лостове: пари, идеология и дезинформация, пише в свой анализ New York Times.

Въпреки че администрацията на Барак Обама и неговите европейски съюзници се опитват да се противопоставят на руската военна интервенция в Източна Украйна, те остават някак безсилни пред финансовата мощ на Москва, изразена във финансиране на европейски политически партии и движения, както и разпространяване на алтернативни тези за конфликта.

Целта на Кремъл изглежда е да сее разделение, да дестабилизира Европейския съюз (ЕС) и евентуално да прекърши това, което досега бе относително единно въпреки известната си крехкост на моменти – консенсусът срещу руската агресия. Най-малкото, ако Русия успее да привлече на своя страна дори един-единствен член на ЕС, тя може да предотврати очакваното по-късно този месец подновяване на икономическите санкции, които могат да бъдат одобрени само с единодушното съгласие на всички страни членки.

В неделя президентът Обама отново пристигна в Германия за срещата на Г7, на която той планира да обедини европейските си съюзници срещу Кремъл особено след подновяването на насилието в източната част на Украйна, дошло въпреки Минското споразумение от февруари. В дните преди неговото пътуване американски и европейски представители публично изразиха опасения за скритите намерения на руския държавен глава Владимир Путин, който полага все повече усилия да спечели съюзници на Запад.

"Кремъл работи усилено, за да подкупи и да привлече европейски политически сили, финансирайки както десни, така и леви антисистемни партии в цяла Европа", заяви американският вицепрезидент Джо Байдън в реч през миналия месец в Brookings Institution във Вашингтон. "Президентът Путин вижда такива политически сили като полезни инструменти за манипулация, които могат да създават пукнатини в европейското политическо тяло, от което той може след това да се възползва".

Тази теза се споделя и от правителството на Великобритания.

"По въпроса за руските пари – да, разбира се, ние сме загрижени за това, което е ясна стратегия на Кремъл", заяви британският външен министър Филип Хамънд през миналата седмица.

Независимо дали стратегията ще успее, ситуацията остава несигурна.

Американски представители и европейски дипломати заявиха увереността си, че засега санкциите ще бъдат подновени по време на срещата на върха на ЕС, която ще се проведе в Брюксел на 25-26 юни. Германия – най-доминиращият представител на Съюза, подкрепя запазването на санкциите. Въпреки това изглежда няма апетит за разширяването им, което някои американски представители биха искали.

Междувременно усилията на Кремъл за влияние на Запад приемат различни форми.

Русия традиционно използва статута си на доставчик на енергия, за да притиска клиентите си в Европа. Основната цел сега е Югоизточна Европа, включително борещата се за спасение от финансов фалит Гърция. Регионът е под прицел да подкрепи нов проект за газопровод, който върви с обещания за редица икономически ползи. Руските олигарси отдавна държат много от парите си в кипърски банки, което е причината островната държава да се разглежда като финансов мост към Москва.

Освен това американски и европейски официални лица обвиниха Русия за финансиране на зелени движения в Европа с цел насърчаване на протестите срещу хидравличното разбиване (фракинга) – ход, предназначен да защитава газовата промишленост на Русия. А на всичкото отгоре Европа разкри тайна "ферма за тролове" в Санкт Петербург, която използва социалната мрежа Twitter, за да насажда фалшиви истории за химически разливи или огнища на Ебола на Запад.

В плановете си да намери поддръжници в Европа Русия изглежда постига известни резултати напоследък в страни като Гърция, Унгария, Чехия и дори Италия и Франция. Кремъл не само хармонизира тезите на традиционните свързани с Москва от Студената война насам леви партии, но и достига до обща кауза с някои крайнодесни сили, надигащи се срещу възхода на ЕС. Тези партии открито или не чак толкова симпатизират на атаката на Путин към това, което той нарича "моралният упадък на Запада".

Най-яркият пример е Националният фронт във Франция. Водената от Марин льо Пен партия изтегли кредит на стойност 11,7 млн. долара от Първа чешко-руска банка в Москва, която е свързвана с Кремъл. Макар че льо Пен отрече тезата, според мнозина средствата ще бъдат използвани за президентските избори през 2017 г.

Крайнодясната Партия на свободата на Австрия отрече обвиненията за зависимост от Кремъл – твърдения, направени от нейния основен съперник в лицето на Социалдемократическата партия. Обвиненията дойдоха, след като лидерът на националистите Хайнц-Кристиан Щрахе публикува снимки на себе си и другите партийни лидери по време на конференция в Москва, призоваваща за край на санкции срещу Русия. Щрахе посочи обаче в изявление, че "ние сме убедени в нашия неутралитет", като допълни, че "не сме получавали финансови дарения или кредити" от Русия.

Political Capital Institute – изследователска организация, базирана в Будапеща, сигнализира за първи път за руски интерес към източноевропейските крайнодесни партии през 2009 г. Според доклад на мозъчния тръст от март интересът на Москва вече се е разпространил и в страните от Западна Европа. Организацията изброи 15 крайнодесни европейски партии, "ангажирани" с Русия. Подобни обвинения и разследвания съществуват и спрямо България в лицето на крайнодясната партия АТАКА, в Словакия – Народната партия, и в балтийските държави, особено с проруски настроените части на Латвия.

В доклада институтът изтъква, че принадлежността "не е непременно финансова, както обикновено се възприема". Тя може да включва също така професионална и организационна помощ. Така или иначе според експертите "руското влияние в делата на крайната десница е явление, виждано в цяла Европа като ключов риск за Евроатлантическата интеграция".

Бившият министър-председател и министър на външните работи на Швеция Карл Билд заяви, че тенденцията е основен проблем за Европа. "Много ясно е, че Кремъл има интерес да пречупи Европа по каквито начини е възможно... И Москва активно се стреми да играе на всеки фронт, на който може", изтъкна той.

Четете още новини от "Свят" в Investor.bg