Брюксел остана без достъп до цените на газа

Европейската комисия остана без искания от нея достъп до газовите договори, които държавите членки сключват с чуждестранни доставчици за покриване на собствените си нужди.
Така решиха енергийните министри от ЕС, които днес одобриха преговорната позиция на Съвета по предложената от Еврокомисията нова регулация за подобряване на сигурността на доставките на газ.

Вместо исканото от Брюксел право да одобряват предварително договорите, министрите решиха да дадат това право на националните регулатори. Те ще са тези, които ще могат да четат проектите преди те да бъдат подписани и само ако те имат съмнения по постигнатите условия, ще търсят съвет от Европейската комисия. Това ще се отнася както за дългосрочните договори, които осигуряват над 40% от вноса, така и за по-малките.

Данните за цените, по които се купува газа, обаче остават търговска тайна и не могат да бъдат изисквани от Брюксел при никакви обстоятелства.

Така е почти сигурно, че намерението на Европейската комисия да контролира по-близо условията, така че да не се окаже, че страните членки плащат различни суми за едно и също, няма да види бял свят.

Решението беше взето главно под влиянието на Германия и Франция, но България също застъпи подобна позиция.

Енергийните министри се разбраха държавите от ЕС да бъдат групирани според това откъде идва най-големият за тях риск от спиране на газовите доставки: Русия, Северно море, Северна Африка или станциите за втечнен газ. Под внимание ще бъде взето и какви връзки има помежду им, така че да се направят спешни коридори за доставки при прекъсване на редовното подаване на газ.

Тези държави ще бъдат разпределени и ще си помагат в случай на криза, включително като си подават газ, за да не се повтори зимата на 2009 г., когато българите и словаците мръзнаха няколко дни, защото Русия затвори кранчето към Украйна, а те нямаха алтернативни трасета.

"Подобна ситуация не бива да се повтаря. Не искаме сигурността на доставките да остава Ахилесовата пета на ЕС", заяви след заседанието икономическият министър на Словакия Петер Жига, който го председателстваше.

На срещата България заяви, че нейни приоритети са интерконекторните връзки с Гърция и със Сърбия и благодари на Румъния за пускането на връзката с Румъния. Плановете за свързване с газопреносната мрежа на Турция не бяха упоменати.

Европейската комисия ще уточни принципите, по които държавите ще си плащат една на друга за обменените количества при извънредните ситуации. Не се прие предложението тези правила да бъдат еднакви за всички и спуснати от Брюксел. Вместо това компенсациите ще трябва да се съобразяват с различните методики за изчисление в отделните държави, а солидарността ще се прилага само в краен случай, когато всички други начини за помощ са изчерпани.

Предстои страните членки и Европейския парламент да договорят детайлите по новите условия за повишаване на сигурността на газовите доставки преди те да влязат в сила вероятно от следващия сезон.

Русия е най-големият доставчик на газ за Европа и й осигурява 39% от потреблението. От Норвегия се внасят други 31%. Европейският съюз покрива 66 на сто от нуждите си от синьо гориво от внос.

Възможно е новата регулация да повлияе на плановете за изграждане на второ трасе от Русия през Германия, което не се гледа с добро око от Брюксел, тъй като ще повиши зависимостта на Берлин от волята на Москва да бъде изряден партньор.

Междувременно Полша даде на Европейския съд решението на Европейската комисия, с което се увеличи възможността на "Газпром" да пренася газ през продължението на "Северен поток" - ОПАЛ, което доставя руската газ до Чехия.