Имигрантите ги чакат тежки времена в Холандия

Десетки мигранти са намерили убежище на бивш кораб болница в един от холандските канали, възползвайки се от програмата "Легло, баня, хляб" за търсещите убежище. Но надеждите им да се установят в Холандия избледняват с увеличаването на подкрепата за крайната десница преди изборите.

Сондажите показват, че крайнодесните ще удвоят електората си на изборите на 15 март, възползвайки се от опасенията, че продължаващата от години мюсюлманска имиграция заплашва да подкопае холандската идентичност. Въпреки статистическите данни, че в Холандия има много по-малко чужденци, отколкото обичайно се смята, много избиратели са на мнение, че мюсюлманските имигранти не успяват да се интегрират и източват някога щедрата социална система, пише Ройтерс.

И дори крайният националистически лидер Герт Вилдерс да не влезе в управляваща коалиция, тъй като традиционните партии отказват да работят с него, той успя да даде антиимигрантска насока на политическите програми и на тези партии.

В северния крайбрежен град Грьонинген десетки мюсюлмани - африканци, араби и малко иранци - седят на празни маси и разговарят тихо в жилищните помещения, обособени на кораба, на който някога лекували болни. Те изчакват решението на съда, след като са обжалвали отказа на властите да им предоставят убежище - процес, който се точи от години, а през това време Холандия започна твърда политика по отношение на икономическите мигранти. Междувременно те са благодарни, че са намерили подслон от суровия вятър в Северно море.

Грьонинген отвори кораба за 100 мигранти, търсещи убежище, по програмата "Легло, баня, хляб" през януари, след като правителството на премиера консерватор Марк Рюте спря финансирането й. Градът планира да разшири капацитета на центъра до 300 души към края на годината.

Тридесетина други холандски градове и села финансират центрове за бежанци по същата програма. Те приютяват хиляди кандидати за убежище.

"Преди четири години бях сам. Знаете как е животът навън, без помощ. Но сега съм благодарен", заяви Муса Сал. Той е избягал от политическо насилие в Гвинея, Западна Африка, и се скитал из Европа, преди да пристигне в Грьонинген. Сал и останалите са наясно със засилването на антиимигрантските настроения, представлявани от Вилдерс, лидера на антиислямската Партия на свободата, но не проявиха желание да обсъждат чувствителни вътрешнополитически теми.

"Бих искал да остана тук и да работя като фризьор. Започнах да изучавам езика. Невъзможно е да се върна в родината си за момента. За мен там е опасно", каза той.

Под натиска на популистите на Вилдерс правителството на Рюте наложи една от най-строгите имиграционни политики в ЕС след 2012 г. То спря финансирането на програмата "Легло, баня, хляб" и намали периода за подслоняване на кандидати за убежище, получили отказ, на 28 дни.

Правителството разшири и списъка на "безопасните" страни, в които мигрантите с отхвърлени молби за убежище може да бъдат връщани законно, а също забрани на мюсюлманките да покриват лицата си на обществени места. Националистическото течение, променящо холандската политика, отразява дълбокото озлобление в обществото към мигрантите в страна, известна дълго време със своя либерализъм и културна толерантност, произтичащи от свързаната с мореплаването вековна история.

Добронамереността, с която бяха приети стотици хиляди марокански и турски работници преди няколко десетилетия, се е превърнала в омраза срещу проевропейската политика на отворени врати, която може да накара до 20 процента от избирателите да подкрепят Партията на свободата на изборите следващата седмица.

Това може да направи партията на Вилдерс най-голямата в парламента, макар че все още изглежда малко вероятно тя да влезе в правителство, тъй като всички традиционни партии отказаха да се коалират с нея.

Но разминаващите се мнения между партиите, участващи в изборите, по въпроса колко имигранти да се приемат и къде да бъдат подслонени, може да направи формирането на следващото правителство сложна и продължителна задача.

Делът на незападните имигранти в тази страна основателка на ЕС нарасна от 7,5 на сто от населението през 1996 г. на 12,1 на сто през 2015, според статистиката. Когато през 2015 г. рекордните 1,2 милиона търсещи убежище - често мюсюлмани, бягащи от гражданската война в Сирия, наводниха ЕС, Холандия прие 43 хиляди от тях, което е горе-долу среден показател за съюза.

Тази година Холандия прие 2546 кандидати за убежище на един милион жители. За сравнение в Германия те са 5441, а във Франция 1063, показват данни на Евростат.

Приемът в Холандия е спаднал наполовина през 2016 г. благодарение на сделката между ЕС и Турция, намалила имиграцията през турска територия към съседна Европа. Въпреки това обаче усещането за броя на мюсюлманите в Холандия в голяма степен надхвърля реалността.

През 2016 г. проучване на Ипсос установи, че според повечето холандци 19 процента от 17-милионното население са мюсюлмани, а в действителност те са 5 процента. Подобно разминаване между усещане и действителност Ипсос установи и във Франция.

Вилдерс обвинява мароканците, че са главният виновник за престъпността в страната и че източват социалната система. Той иска да бъдат затворени границите за незападни имигранти, да бъдат закрити стотиците джамии и Холандия да излезе от Европейския съюз.

Йесе Клавер от партията "Зелени леви" смята, че холандската култура е застрашена не от имиграцията, а от нетолерантната крайна десница.

"Ние не сме расистка страна. Не става дума за имигранти или за исляма. Става дума за социални и икономически проблеми. За хора, които трябва да плащат големи данъци и да не могат да свързват двата края."

Грьонинген и други градове решиха да плащат за мигрантски центрове, след като преговорите с кабинета на Рюте за финансирането на програмата "Легло, баня, хляб" се провалиха.

Властите в Грьонинген казват, че те спазват решението на Европейската комисия за социалните права към Съвета на Европа от 2014 г., че предоставянето на подслон и медицинска грижа за бездомните е фундаментално човешко право.

Изпълнителният директор на "Хюман райтс уоч" Кенет Рот обвини традиционните партии, че не се противопоставят на популистите преди изборите в Холандия, Германия и Франция, а възприемат техните политически позиции заради краткострочни политически изгоди.

Подобна критика не разколеба консерваторите на Рюте. Той публикува открито писмо през януари, седмици преди започването на предизборната кампания, че имигрантите трябва да приемат холандските ценности и да се интегрират или да си ходят у дома.

Имигрантите реагираха с ужас и гняв в социалните медии. Допитване от миналия месец показа, че 40 процента от турците и мароканците вече не се чувстват у дома в Холандия.
 

/БТА/