Румъния пред избор между математик и хулиган, който обича Тръмп

Взимайки 10-годишния си син от началното училище в разпадащия се квартал Ферентари в Букурещ, Джорджета Петре беше съвсем сигурна за кого ще гласува в неделя и защо.

„Надявам се, че ще промени нещата“, казва тя пред The Guardian. „Надявам се, че ще направи нещата по-добри. Всички преди него просто... лъжеха. Огледайте се – не можем да продължаваме така. Не мога да си позволя храна или дрехи за децата. Ще гласувам за Джордже Симион. Той ще бъде различен.“

На двадесет минути път с кола, разговаряйки с група колеги пред блестящите офиси от стъкло и бетон на работодателя си, Космин Испас, 31-годишен корпоративен адвокат, е също толкова категоричен.

„Разбирам, че хората са ядосани“, казва той. „Разбирам, че искат промяна. Но те не виждат, че промяната, която Симион предлага, е илюзия. Това са само думи: суверенитет, традиция... Никушор Дан може да не е перфектен, но е сериозен, отговорен. Изборът между него и фашизма не е труден.“

Дни преди ключово повторение на президентските избори, което може да определи облика на страната им за цяло поколение, румънските избиратели са дълбоко и безнадеждно поляризирани. 

„За първи път в новата история“, коментира Кристиан Първулеску, политолог, „Румъния е в реална опасност.“

Симион, импулсивен, остър, в стил MAGA ултранационалист, за когото много наблюдатели се опасяват, че може да отклони Румъния от досегашната ѝ непоколебимо проевропейска траектория, спечели почти два пъти повече гласове на първия тур от Дан, независимият кмет на Букурещ. През последните дни разликата между двамата се скъси, като по-сдържаният Дан, красноречив, социално консервативен математик, известен с битките си срещу корумпираните предприемачи в столицата, се представи силно в директен телевизионен дебат.

Румъния под служебно правителство и експерти, които прогнозират, че победата на Симион може да доведе до крайнодясна администрация в близко бъдеще – страната изглежда се е насочила в най-добрия случай към вредна нестабилност, а в най-лошия – към рязък антисистемен завой.

Крайнодесният кандидат зае мястото на друг ултранационалистически бунтар, Калин Джорджеску, след като първоначалният първи тур миналия ноември беше отменен заради обвинения в руска намеса и нарушения във финансирането на кампанията – нещо, което беше остро критикувано от световната десница, не на последно място от вицепрезидента на САЩ Джей Ди Ванс.

Джорджеску, който се появи от нищото, за да спечели този вот, получи забрана да участва в повторното гласуване.

В югозападната покрайнина на столицата, Ферентари често е описван като най-бедния и маргинализиран район на града. Дом на приблизително 80 000 души, много от които роми, жилищните му блокове от комунистическата епоха се рушат и разпадат. Бедността и безработицата са хронични; здравеопазването и санитарията са повърхностни. Престъпления – наркотици, проституция, мафиотска дейност – са широко разпространени. Повече от 80% от жителите се свързват незаконно с електрическата мрежа; повече от 60% нямат канализация, защото са настанени на свобода.

Петре оцелява с обезщетение за инвалидност от 500 леи (около 83 паунда) на месец, плюс 250 леи за всяко от трите си малки деца. Подобно на мнозина във Ферентари, тя се доверява на Симион, някогашен футболен ултрас и националистически агитатор, превърнал се в нахален популист.

Щефан Щербан, на 69 години, седнал на пейка с приятеля си Николае Каря, на 74 години, казва, че животът е бил по-добър при бившия комунистически диктатор Николае Чаушеску. 

„Тогава бяхме богата страна“, спомня с той. „Индустрия, бензин, газ, златни мини. И никакъв дълг. Сега имаме планина от дългове. И продадохме всичко, което имахме, на чужденци. Няма да е лесно за Симион; ще трябва да се бори усилено и може да отнеме няколко години. Но мисля, че той наистина иска да разтърси нещата – да улесни живота на хората.“

Дойна Раду казва, че Симион има предвид „повече работни места, по-добри услуги, по-високи пенсии“. По думите й той би се справил още по-добре, ако, както е обещал, направи Джорджеску свой министър-председател.

„Това наистина би бил топ отбор“, допълва тя.

Симион, чиято партия AUR се застъпва „за християнската вяра, за семейството и за любовта към нашата нация“, смекчи реториката си, откакто спечели първия тур, твърдейки, че е „реалист за ЕС“, а не скептик, подкрепя членството в НАТО и не е проруски настроен.

Но той е отявлен фен на Тръмп, сравнява ЕС със СССР, възхищава се на Виктор Орбан – когото е описал като „модел“ – и подобно на нелибералния премиер на Унгария, се противопоставя на помощта за Украйна. Той казва, че чуждестранните компании ограбват Румъния.

На Симион е забранено да влиза в съседна Молдова, защото призовава за реинтеграцията ѝ в Румъния, и в Украйна – част от която преди 1940 г. също е била румънска – заради „систематична антиамериканска“ политика, нарушаваща държавния суверенитет и териториалната цялост“.

Симион, антиваксър, който се обяви против ваксините за COVIDq смята, че „глобалистките елити“ управляват страната. Реториката му може да бъде насилствена: той е призовавал съперниците му да бъдат „одрани живи“, чудеше се на критиците си „какво ще правя с вас след 19 май?“. и заплаши със сексуално нападение над крайнодесен депутат.

В една вече силно задлъжняла страна с почти неблагоприятен кредитен рейтинг и най-висок бюджетен дефицит в ЕС, неговите икономически политики – национализиране на комуналните услуги, съкращаване на заетостта в публичния сектор – и непредсказуемостта сериозно разтревожиха пазарите. И все пак някои от най-неравностойното население на Румъния, включително исторически маргинализираната ромска общност, най-голямата в Европа, го виждат като свой спасител. 

„Те бяха тласнати в обятията му“, казва Нику Думитру от неправителствената организация „Рома за демокрация“. „Те не се доверяват на системата и той не е част от нея. Отказано им е образованието, за да го прозрат. Те са разочаровани и обезверени, искат революция и той е единствената опция.“ 

Почти 50% от ромите гласуваха на първия тур за Симион.

Още по-тревожно, казва Думитру, е, че това „се е случвало и преди“. 

„Това е копие на 30-те и 40-те години на миналия век – когато много роми подкрепяха мощното междувоенно фашистко легионерско движение в Румъния и бруталната Желязна гвардия, водена от Корнелиу Кодряну."

Общественият гняв срещу корумпираните и неефективни политици от масовия сектор, високото неравенство и лошите услуги играят ясна роля в днешния възход на Симион и Джорджеску: доходите на домакинствата са една трета от средните за ЕС. Близо 40% от 19-те милиона души в Румъния са изложени на риск от лишения.

Но, отбелязва Първулеску, декан на Националния университет за политически науки и публична администрация, дългата история на Румъния с крайнодесни и фашистки движения също е фактор. 

„Това не е богата страна, но не е и бедна“, допълва той.

Членството в ЕС е донесло значителни икономически ползи от 2007 г. насам, казва Първулеску. БВП на глава от населението е по-голям от този на Унгария, Гърция и Португалия. Минималната работна заплата се е увеличила с 80%. Но привлекателността на националистическия авторитаризъм е дълбока.

След войната Чаушеску е пионер в „националния комунизъм“ около дълбоко националистическо възхваляване на румънската история. Съвсем наскоро, през 2000 г., един ултранационалист с мръсен език, отричащ Холокоста, стигна до балотажа на президентските избори.

Анкета на Григоре Поп-Елехес, професор по политология в Принстън, установи, че избирателите, които изразяват „силна симпатия“ към Кордяну и Чаушеску, са до четири пъти по-склонни да гласуват за Симион, отколкото тези, които силно не харесват двамата авторитарни лидери.

Но сегашното възраждане на крайната десница, казва Първулеску, е подхранвано и от COVID, който AUR на Симион използва като културна война, и разпространението на конспиративни теории в социалните мрежи, включително спонсорирана от Кремъл хибридна война.

Гелу Думиника, социолог и активист, посочва и откровената демократична неопитност.

„Имахме демокрация в продължение на десетилетие през 30-те години на миналия век, след това едва три години след края на комунизма – за нас демокрацията все още означава „Можем да правим каквото искаме“, казва той.

Избирателите на Дан настояват, че са твърде наясно с важността на неделния вот. Обратно в бизнес парка, Ралука, IT служител на около тридесет години, който поиска да остане анонимен, казва, че е „просто. Може да определи бъдещето ни за следващите 20 години“. Дан е добър кандидат, допълва тя: 

„Той е проевропейски. Не е корумпиран. Уважава върховенството на закона. Той направи много за Букурещ: оправи водопроводите, автобусите.“ 

Колегата ѝ Ричард казва, че Дан е първият кмет, който „действително се е заел с нещата, а не просто ги е закърпил“.

Йонут Бабан, 33-годишен IT мениджър, e съгласен. 

„Дан може да не е фаворит на тълпата, но ще взема логични, основани на доказателства решения“, каза той. „Симион е многословен провокатор.Между математик и хулиган, който обича Тръмп, знам кое е моето предпочитание.“

Малцина се съмняват в последиците от победа на Симион. Елена Калистру, активист на гражданското общество и съосновател на неправителствената организация Funky Citizens, за която Симион предупреди, че „ще бъда подведена под отговорност... за разпалване на неща, които не съществуват“, казва, че последиците няма да се ограничат само в Румъния.

„Президентът ръководи външната политика и присъства на срещите на върха на лидерите на ЕС“, обяснява тя. „Това означава решения за следващия седемгодишен бюджет, отбрана, разширяване – включително Украйна. Възможностите за смущения са огромни.“ 

Във вътрешен план тя се страхува от най-лошото.

„Президентът не е особено влиятелен, но има много видим амвон, който може да използва, за да се превърне в истински играч“, казва тя. „Той може да изпраща законопроекти обратно в парламента. Той прави големите назначения в съдебната система и разузнаването. Той назначава министър-председателя.“

Най-важното е, че той може също така да разпусне парламента, ако депутатите два пъти отхвърлят предложенията му за министър-председател – а левоцентристките Социалдемократи (PSD) и десноцентристките либерали (PNL), чиято управляваща коалиция се разпадна този месец, отчаяно се опитват да избегнат нови избори.

Калистру и други смятат, че това би могло да доведе до малцинствено крайнодясно правителство, водено от AUR на Симион – втората по големина партия в парламента – и подкрепено от „опортюнистична“ PSD, или дори, ако достатъчно депутати сменят партиите си, до крайнодясно мнозинство.

„И това би било рецепта“, категорична е тя, „за катастрофа“.