Ще е нужно повече от Тръмп, за да заблести еврото

Европейските политици се сблъскаха с много изненади след завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом. Една от най-големите: перспективата еврото да съперничи на могъщия щатски долар, пише Bloomberg.

Докато инвеститорите се смущават от търговските сътресения, идващи от Вашингтон, стойността на еврото скочи рязко. Група от окуражени политици сега аплодират идеята единната валута да се превърне в сериозна алтернатива на долара като крайъгълен камък на световната финансова система. През май Кристин Лагард, президент на Европейската централна банка, заяви , че несигурността относно ролята на долара „създава възможност за „глобален евро момент“.“

След това тя изложи план как да се възползва от този момент. В типичния за Европейския съюз стил, въпросът попадна в дневния ред на среща на върха през юни, където лидерите се одобриха, преди да върнат подробностите на официални лица в Брюксел и Франкфурт.

За да се заеме сериозно с долара, еврозоната ще трябва да преодолее вътрешните различия и фрагментацията на множество фронтове. По-нататъшното интегриране на капиталовите пазари на страните членки ще ги направи по-дълбоки и по-ликвидни, което ще даде на инвеститорите повече стимул да държат активи, деноминирани в евро. Съвместното емитиране на държавен дълг би могло да създаде алтернатива на американските държавни ценни книжа за инвеститори, търсещи нискорискови активи. Подобни проекти се борят да се реализират от десетилетия и цари скептицизъм относно това дали този път ще бъде различно.

„Оптимист съм и мисля, че Европа ще предприеме стъпки в тази посока“, казва Гунтрам Волф , професор в Училището по икономика и мениджмънт „Солвей“ в Брюксел, който често е съветвал финансовите министри на еврозоната. „Но моят реализъм предполага, че стъпките няма да са достатъчно големи, за да може еврото наистина да се очертае като конкурент на щатския долар.“

Регионалната интеграция беше основният мотив за създаването на единна валута. Но на заден план се криеше завистта на Франция към „прекомерната привилегия“ на долара – термин, въведен през 60-те години на миналия век от тогавашния министър на финансите Валери Жискар д'Естен (който по-късно стана президент). Лагард, самата тя бивш министър на финансите, също посочи специалните предимства от наличието на глобално доминираща валута в речта си през май. Те включват по-ниски разходи по заеми за правителствата и бизнеса и изолация от колебания на валутните курсове и санкции.

Отмар Исинг, архитект на еврото, си спомня как френските амбиции все още са били там, когато той става първият главен икономист на ЕЦБ през 1998 г. Но тогава той се е обявил против активното насърчаване на така наречената интернационализация на валутата.

„По това време имаше опасност от претоварване на ЕЦБ и еврото с политически амбиции“, казва той.

Въпреки това, значението на валутата нарастваше до световната финансова криза и нейните последици, когато отново започна да отслабва. Неотдавнашен доклад на ЕЦБ показа, че международната употреба е останала непроменена на 19% от транзакциите през 2024 г., с дял от 20% във валутните резерви. И двете цифри са приблизително една трета от общия брой на долара.

Атаките на Тръмп срещу Федералния резерв разклатиха това. Американските облигации вече не се възприемат като убежището, което бяха някога, като „сътресенията на пазара на държавни ценни книжа“ са посочени като основен риск от стратези в скорошно проучване на френската инвестиционна банка Natixis. Междувременно, на фона на германския преход към по-хлабава фискална политика, която поражда надежди за растеж, интересът към еврото се засили. „Когато започнете да имате клиенти, колеги, австрийци, германци, швейцарци, които наистина започват да се тревожат за долара и стават проевропейски настроени, тогава знаете, че има нещо, което е било нарушено“, казва Фредерик Дюкрозе , ръководител на макроизследванията в Pictet Wealth Management.

Лагард предупреждава да не приемаме възхода на еврото за даденост.

„Трябва да го заслужим“, каза тя в речта си. Самата ЕЦБ прави своя принос, като работи за създаването на дигитално евро, каза тя, като същевременно настоя, че европейските политически лидери също трябва да действат. Тя подчерта три важни основи за по-доминираща валута: непоколебим ангажимент за отворена търговия, подкрепен от военна мощ; по-дълбоки капиталови пазари; и защита на върховенството на закона.

В голяма част от това ЕС има какво да предложи. Вътрешната свободна търговия вече е налице и като нетен износител, той предпочита отворената търговия. Спазването на върховенството на закона е предпоставка за членство. Ходът на Европа да се превъоръжи – подтикнат от Тръмп – беше смислен. Но блокът изостава във финансите. „Най-големите пречки пред лидерството на еврото – във фрагментирана международна среда и нарастващо глобално търсене от страна на инвеститорите на алтернативни на долара сигурни убежища – са фрагментацията на собствения пазар на Европа и липсата на ликвидност на пазарите на евро дълг“, казва Лена Комилева , главен икономист в G Plus Economics.

Пазарите на облигации в блока, взети заедно, са с една трета по-малки от американския пазар, а рисковият капитал също изостава значително. Единният капиталов пазар би осигурил на компаниите друг източник на финансиране отвъд доминиращите банкови заеми, би позволил евтини и сигурни трансгранични инвестиции и би могъл да привлече чуждестранен капитал.

Но „националните интереси“, както Лагард го формулира миналия ноември, пречат на това. Пазарният надзор, данъчните режими и правилата за несъстоятелност ще трябва да бъдат хармонизирани. Лагард описа как повече от 100 опита за напредък на капиталовите пазари са се провалили от 2015 г. насам. Няма един-единствен виновник. Малките държави с големи финансови центрове, като Ирландия и Люксембург, имат ясни интереси, които да защитават, но действа и армия от лобисти. Например, германските банки Sparkassen – предимно местни спестовни институции – искат да защитят собствения си кредитен бизнес от преминаване към финансиране на капиталовия пазар, което често е доминирано от големи банки.

Съвместното финансиране на държавни облигации е още по-противоречиво, по простата причина, че по-богатите страни като Германия не искат да финансират задлъжнели страни като Италия. Това оставя инвеститорите да оценяват всеки национален емитент поотделно, като само някои еврооблигации се класират като ултрасигурни активи. Лагард наскоро отбеляза, че непогасените държавни облигации с рейтинг поне AA представляват малко под 50% от брутния вътрешен продукт в Европа, в сравнение с над 100% в САЩ.

Колежката на Лагард от Изпълнителния съвет на ЕЦБ, Изабел Шнабел, смята, че големият европейски пазар на облигации е предпоставка за по-голяма глобална роля на еврото. Тя е призована да съживи дебата за повече финансиране от ЕС на общи обществени блага, като например отбраната. Това би надградило прецедента, създаден през 2020 г. от ЕС за създаване на съвместно финансиран фонд за възстановяване от 750 милиарда евро (870 милиарда долара), който да помогне за отстраняването на щетите, причинени от пандемията. Политическият тласък може да дойде от плана на ЕС „ReArm Europe“, който има за цел да мобилизира до 800 милиарда евро за военни инвестиции.

„Ако емитират повече облигации на европейско ниво, а не на национално, това ще създаде много по-ликвиден пазар за еврото и за държавните облигации на еврозоната“, казва Масимилиано Кастели, ръководител на отдела за глобални суверенни пазари в UBS Asset Management. Но „това все още е само сценарий, защото Европа често дава обещания и много често те не се изпълняват“.

Исинг, архитектът на еврото, отхвърля идеята за съвместен дълг, което е в унисон с консервативното германско фискално мислене. И той все още е скептичен относно активното насърчаване на по-голяма роля от страна на ЕЦБ. „Решението за използването на еврото като международна валута е в ръцете на чужденци, централни банки или частни участници“, казва той. „За ЕЦБ е ключово да убеди международните инвеститори, че могат да разчитат за неопределено време на стабилността на еврото.“