Как НАТО може да изгради стена от дронове в Европа

Когато в нощта на 9 септември две дузини руски безпилотни летателни апарати (UAV) навлязоха в полското въздушно пространство, европейските съюзници отговориха с най-съвременните тактически отбранителни системи в света. Италиански самолети за ранно предупреждение и контрол (AEW&C), германски батареи за противовъздушна и противоракетна отбрана Patriot, полски F-16, холандски F-35 от 5-то поколение и белгийски танкер A330 MRTT бяха мобилизирани, за да проследят и да се сражават с дроновете, пишат за TNI старши сътрудниците Кан Касапоглу и Питър Раф.

На следващия ден, по време на годишната си реч за състоянието на Съюза, председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви планове за изграждане на европейска стена срещу дроните.

Това обявление беше определено актуално: възпиращият ефект срещу атаки като тези от 9 септември е отслабнал. Няколко дни след нахлуването на руски дронове в Полша, друг руски дрон наруши въздушното пространство на съюзниците, този път над Румъния. Оттогава насам наблюденията на неидентифицирани дронове са довели до временно затваряне на няколко европейски летища, включително Копенхаген, Осло и Мюнхен. Миналата седмица Белгия дори съобщи, че няколко дрона са атакували военната база Клайн Брогел, в която според информациите се съхраняват американски ядрени оръжия. 

Планът на ЕС за „стена срещу дронове”

На среща по-рано този месец няколко лидери на ЕС, особено от южните средиземноморски страни, изразиха скептицизъм по отношение на концепцията. Някои дори изразиха откровено несъгласие. Франция и Германия, военни велики сили, които не желаят да се откажат от контрола над националните си отбранителни индустрии, се противопоставят на инициативата. Лидерите на НАТО в областта на дрон технологията – Турция, Обединеното кралство и Съединените щати – изобщо не принадлежат към ЕС.

За да се справи с предизвикателствата на войната с дронове, Западът ще трябва да работи заедно. Би било по-добре обаче да го направи чрез НАТО, като използва комбинация от офанзивни и дефанзивни мерки. Опасността е просто твърде голяма, за да може Европа да действа в рамките на строгите ограничения на ЕС, който по своята същност не е военен съюз.

Парадоксът на съвременната война е, че нискотехнологичните дронове са се превърнали в толкова голяма заплаха за западната сигурност. Разликата в цената между офанзивните и дефанзивните пакети, които се сблъскаха над Полша в началото на септември, илюстрира този дисбаланс: руските дронове, които нарушиха полското въздушно пространство, струват около 10 000 долара, докато цената на самолетите, които им отговориха, достигна стотици милиони долари.

Дроновете Gerbera, които проникнаха в полското въздушно пространство, например, са производни на иранската серия безпилотни летателни апарати Shahed. Те са изработени предимно от шперплат и пяна. Тъй като тези дрони са евтини, Русия не се притеснява да жертва голям процент от тях – често до 75% по време на атаките в Украйна – само за да проучи или да претовари отбранителните сили на противника. Всяка ракета „Advanced Medium-Range Air-to-Air Missile” (AMRAAM), която НАТО използва за да пресече дроновете „Gerbera”, струва около 1 милион долара. По-евтината алтернатива, ракетата „Sidewinder”, все пак струва стотици хиляди долари. По-важното е, че Русия и Иран могат да произвеждат хиляди дронове на месец, докато пресекащите ракети по стандартите на НАТО не могат да бъдат лесно заменени.

Ниската единична цена на дроновете Shahed също улеснява Русия да модифицира и усъвършенства своите безпилотни летателни апарати. Оценките на останките от Украйна разкриха варианти на Shahed с термобарични бойни глави и дори турбореактивни двигатели, които могат да нанесат по-големи щети и да се движат по-бързо от всякога. Новите безпилотни летателни апарати с противозаглушаване, като Shahed-149, са специално създадени за днешната среда, насищана с електронна война.

За да бъде успешна срещу такива самоделни оръжия, една правилно проектирана стена от дронове трябва да използва усъвършенствани и скъпи прехващачи, от противовъздушни оръдия и самолети с фиксирани крила до платформи с въртящи се крила, ракети земя-въздух, средства за електронна война и дронове за лов на дронове, които стават все по-често срещани в войната в Украйна. За да се гарантира бърза реакция на всякакви руски дронови набези, тези технологии биха изисквали системи за изкуствен интелект, способни да обработват значителни количества данни от космически средства, стари радари и акустични сензори.

Трудно е да си представим, че ЕС ще разработи многонационалната командна система и военните способности, необходими за реализирането на тази сложна бойна мрежа в близко бъдеще. Дори фон дер Лайен призна такава трудност по време на речта си за състоянието на съюза, когато заяви, че Европа „трябва да инвестира в космическо наблюдение в реално време, за да не остане незабелязано нито едно движение на сили“.

„Небесната крепост” на Украйна

Архитектурата на украинската система за противодействие на дронове „Небесна крепост” разкрива колко сложни могат да бъдат усилията за борба с руските дронове – и показва как да се направи това с минимален успех. Системата на Киев използва хиляди акустични сензори, свързани с разпределени процесорни възли, които използват модели за машинно обучение, за да класифицират въздушните заплахи.

„Небесната крепост“ се е доказала като ефективна дори когато Русия е променила акустичните характеристики на своите боеприпаси. След като записват новите характеристики, украинските инженери бързо преобучават своите модели, за да реагират на тях. Мобилните огневи групи на Украйна също осигуряват маневрени елементи за противовъздушна отбрана, за да реагират на възникващи заплахи. В резултат на това, антидронната система на Украйна е претърпяла само леко понижение в ефективността си, след като Русия е модифицирала оръжията си. 

Въпреки най-добрите усилия на Брюксел, бюрокрацията в ЕС и липсата на опит във воденето на война правят малко вероятно той да може да създаде и разгърне своя собствена версия на „Sky Fortress“ в близко бъдеще. А чисто отбранителните мерки може да не са достатъчни за Европа. Войната с дронове е режим, доминиран от нападенията, и дори най-здравата стена от дронове неизбежно ще има слаби места. Вместо да разчита изцяло на прехват, който ще се окаже труден дори в отговор на ограничени набези, Европа, с американска подкрепа, трябва да помогне на Украйна да удари позициите за изстрелване на дронове и производствените съоръжения за дронове на Русия.

От лятото насам Русия изстрелва средно над 5000 дрона Shahed на месец; не минава и ден без дрон над украинското небе. Освен това Русия разширява основния си завод за дронове в Алабуга и изгражда други подобни съоръжения, включително едно в Ижевск. През следващата година Русия ще се стреми да изстрелва до 10 000 дрона на месец.

Киев разработва способности за удари с голям обсег, за да атакува тези съоръжения, като ракетата „Фламинго” и дрона FP-1. Освен това, няколко от 15-те руски позиции за изстрелване са в непосредствена близост до Украйна, включително три гнезда за удари с дронове в окупирания Крим. Превантивното поразяване на тези позиции може да се осъществи с системи с по-малък обсег, като крилати ракети, изстрелвани от въздуха, и тактически балистични ракети.

НАТО е по-подходяща за защита срещу дронове

Западът също може да направи повече, за да подкрепи възможностите за дълбоки удари на Украйна. Разбира се, такава стъпка може да подтикне Русия да засили хибридната си кампания в отговор. Помощта за Украйна в тези усилия обаче ще наложи разходи на Русия за нейното неправомерно поведение, ще забави производството на един от най-важните военни активи на Москва и може да укрепи позициите на Украйна в момент на големи трудности.

Такова решение обаче не може и няма да бъде взето в Европейския квартал на Брюксел. Макар че реакцията на НАТО на нахлуването на руски дронове в Полша следваше несъвършен сценарий, тя все пак отразяваше план. Освен това, чрез Върховния главнокомандващ на Обединените сили в Европа (SACEUR), НАТО е единственият алианс, който разполага с установено военно командване с капацитет и ясен мандат да защитава територията на съюзниците. Докато ЕС е в началото на дебата си за стена от дронове, НАТО вече разполага сили в рамките на операциите „Балтийски страж“ и „Източен страж“.

Предизвикателството на руската хибридна агресия е реално – и точно такъв тип проблем, за който съществува НАТО в ерата след Студената война. Няма смисъл да се дублират усилията на НАТО чрез многогодишна инициатива на ЕС. Организацията на Северноатлантическия договор трябва да поеме водещата роля в защитата на Европа от руските дронове и да се възползва от опита на Украйна в този процес.