Последна битка за хиляди войници, богати на въглища, но опустошени от войната – никоя друга територия в Украйна не е понесла подобни жертви като източната част на Донбас. Днес, по време на срещата във Вашингтон, съдбата на тази област може да реши бъдещето на войната, пише The Times.
Украйна се държи за този индустриален център откакто там избухнаха боевете през 2014 г., когато проруски сепаратисти за първи път влязоха в сблъсък с украинските войски и обявиха Донецк и Луганск за самопровъзгласени „народни републики“.
Централно място в военните цели на президента Путин, след пълномащабната инвазия през 2022 г. войната в Донбас ескалира в огромна изтощителна битка, която отне живота на стотици хиляди души от двете страни, превърна селища в руини и огромни площи в територия, напомняща калните бойни полета от Първата световна война.
„Много е важно, че сте с нас“, казва Зеленски на фон дер Лайен преди мирната среща на върха във Вашингтон.
Битките за градове в Донбас като Бахмут се превърнаха в гробища за украинските редовни и доброволчески части, като войници загинаха в опитите си да спрат руските атаки с човешки вълни.
Сега обаче, въпреки че Украйна все още контролира 22% от Донбас – около 6600 кв. км земя – може да се очаква, че тя ще се откаже от най-укрепените си отбранителни линии, след като Путин поиска да й бъдат предадени останалите територии, включително стратегически височини и укрепени градове, като условие за прекратяване на войната.
Не се очаква президентът Зеленски да е склонен или в състояние да приеме това условие. Политически и военно украинският президент не би могъл да отстъпи територията на Донбас на Русия, дори и да желаеше, без да остави Украйна в по-несигурно положение, отколкото това, в което се намира сега.
Дори ако на Русия бъде позволен дългосрочен де факто контрол над територията, която вече окупира в Украйна, украинската конституция поставя сложна задача пред всякаква потенциална капитулация на непокорената територия – или официалното де юре признаване на руския контрол над земите, които досега са завзети от войските на Путин.
Конституцията изрично забранява на президента да разрешава едностранно териториални промени, като постановява, че територията на Украйна е неделима и неприкосновена, че защитата на суверенитета на Украйна е най-важната функция на държавата и че всякакви промени в територията могат да бъдат решени само с национален референдум, свикан от парламента на страната, Върховната Рада.
Зеленски, който зададе тона на своето военно лидерство, когато през 2022 г. заяви, че „борбата е тук; имам нужда от амуниции, а не от превоз“, отказвайки предложението на САЩ за евакуация, многократно е заявявал, че няма да се съгласи на териториални отстъпки.
„Отговорът на украинския териториален въпрос вече е в конституцията на Украйна“, заяви той преди девет дни в видеообръщение, след първите коментари на президента Тръмп, че размяната на територии може да бъде основа за мирно споразумение. „Никой няма да се отклони от това и никой няма да може да го направи. Украинците няма да подарят земята си на окупатора.“
Срещата на Зеленски във Вашингтон, на която ще бъде придружен от основните европейски лидери, Марк Рюте, генералният секретар на НАТО и сър Кир Стармър, идва след като Тръмп заяви пред съюзниците си, че Путин иска Донбас в Украйна като условие за прекратяване на войната.
В момент, който може да се окаже повратна точка в хода на конфликта, срещата в понеделник ще бъде и първата среща между Зеленски и Тръмп след катастрофалната им среща в Овалния кабинет през февруари. Тя идва след срещата на върха между Тръмп и Путин в Аляска в петък, където Тръмп внезапно се отказа от искането си за прекратяване на огъня в полза на мирно споразумение, което изглежда зависи от искането на Путин за непокорената украинска територия в Донбас.
Засега остава неясно дали предложенията на Путин са част от начален ход, който бележи началото на преговори, или окончателно предложение, което не подлежи на преговори. И в двата случая предложението да се отстъпи на Русия непокорена територия с украинско мнозинство, където все още живеят стотици хиляди украински цивилни, изглежда невъзможно.
„Предаването на Донбас на Русия е юридически, политически и стратегически изключено; освен това би довело до сериозно разделение в нашето общество“, отбеляза Александър Мережко, председател на комисията по външни работи на Украйна и член на партията „Слуга на народа“ на Зеленски. „Нашата конституция забранява всякакво разделяне на суверенната територия на Украйна.“
Предложението на Путин да замрази фронтовете другаде в замяна на целия Донбас очевидно изключва възможността за прекратяване на огъня, докато не бъде постигнато всеобхватно споразумение. Прекратяването на огъня беше едно от основните искания на Зеленски в момент, когато Украйна е подложена на ежедневни удари от руски дронове и балистични ракети, а украинските войски бавно се оттеглят от ключови райони на бойното поле.
Според източници, запознати с руското предложение, които са говорили с Ройтерс, според предложеното от Русия споразумение Киев ще се оттегли напълно от източните региони Донецк и Луганск, които съставляват Донбас, в замяна на руски ангажимент да спре атаките в южните региони Херсон и Запорожие. Освен това Русия ще се откаже от малките окупирани територии в Украйна близо до Харков и Суми с обща площ от около 440 кв. км в замяна на това Украйна да предаде 6600 кв. км, които все още контролира в Донбас.
Същите източници съобщиха също, че Путин иска официално признаване на руския суверенитет над Крим, който Москва отне от Украйна през 2014 г.
Въпреки че военното положение на Украйна на бойното поле бавно се влошава, предаването на останалата територия на Киев в Донбас на Путин би означавало отстъпване на ключови височини и укрепените градове Краматорск и Славянск, което би позволило на Русия лесно да настъпи в други райони на Украйна, ако военните действия бъдат подновени.
„Територията, която нашите сили все още държат в Донбас, е добре укрепен бастион и врата към други райони на Украйна, която може да бъде използвана като лесен трамплин от руснаците при евентуални по-нататъшни атаки“, добави Мережко. „Тази земя не е просто символична. Тя е от стратегическо значение.“
В икономически план, въпреки че Украйна вече е загубила редица ключови мини в Донбас, по-нататъшна загуба на територия също би се оказала опустошителна.
До прекратяването на производството преди седем месеца поради боевете непосредствено над нея, коксовата мина извън град Покровск в Донбас беше единственият източник на коксуващи се въглища в страната, които са от съществено значение за стоманодобивната промишленост.
В началото на пълномащабната инвазия производството на стомана в Украйна се срина с 70% до 6,3 милиона тона. Според анализатори от сектора, ако мината в Покровск бъде напълно загубена, производството на стомана в страната ще спадне до 2-3 милиона тона: една малка част от славните дни.
С толкова много загуби и в такава напрегната политическа обстановка, докато президентът им отива да се срещне с Тръмп във Вашингтон, малцина украинци са намерили утеха в резултатите от срещата на върха в Аляска, където бяха дадени инструкции за гаранции за сигурността на Украйна в стила на „член 5“ на НАТО за всички членове на алианса.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.„Наистина ли очакваме ядрените сили на Запада да реагират агресивно срещу Русия в случай на нови атаки срещу Украйна, ако ние не сме член на НАТО?“, заключи Мережко. „Не мислим така. Просто се надяваме, че европейските лидери ще успеят да фокусират Тръмп върху ключовите въпроси, когато се срещне със Зеленски във Вашингтон“, заключи той. „Без европейски натиск Тръмп изглежда се отклонява към Русия, като в песента на Франк Синатра „Моят непостоянен приятел, летният вятър“.