Какво говори оставката на Козак за Кремъл?

На 18 септември Кремъл потвърди оставката на дългогодишния близък сътрудник на Владимир Путин – заместник-ръководителя на неговата администрация Дмитрий Козак.

Според прессекретаря на Кремъл Дмитрий Песков, Козак напуска по собствено желание. Оставката му е приета, като 19 септември е определен за последния му работен ден.

„Ню Йорк Таймс“ по-рано съобщи, че Козак лично е съветвал Путин да не започва войната в Украйна през 2022 г. Той също така е предупреждавал за сериозните последствия от пълномащабна инвазия, включително за ожесточеното украинско съпротивление.

Тази година Козак е представил на Путин план за прекратяване на войната и започване на вътрешни реформи.

Макар и неочакван, неговото оттегляне породи въпроси относно бъдещето на руската война в Украйна.

Дмитрий Козак, заместник-ръководител на администрацията на Владимир Путин и дългогодишен сътрудник на руския президент, е роден през 1958 г. в Кировоградска област, Украйна. Като млад той заминава да учи в Ленинград по време на съветската епоха.

Подобно на много други в близкия кръг на Путин, Козак се запознава с бъдещия президент на Русия, работейки с него в кметството на Ленинград, днешен Санкт Петербург – родния град на Путин – под ръководството на Анатолий Собчак, кмет на града през 90-те години.

В началото на 2000-те Козак е доведен в Москва от Путин, който му поверява високи позиции в руското правителство. „Двамата са юристи по образование и изглежда, че имат сходен подход към много въпроси“, казва Андрей Перцев, журналист на руската опозиционна медия Meduza, специалист по вътрешната политика на Русия. „Макар никога да не са били близки приятели, някои неполитически коментари на Путин, например относно това, че Козак трябва да спре да пуши, показват, че връзката им е надхвърляла чисто професионалните задължения“.

„Каквато и да е била ситуацията, Путин е ценял Козак и винаги е искал да намери политическа позиция, в която той да бъде полезен“, добавя Татяна Станова, политолог в изгнание, работеща с Carnegie Russia Eurasia Center.

От 2008 г. Козак вече е вицепремиер на Русия, но ролята му се променя след анексията на Крим и започването на войната в източните области Донецк и Луганск. Тогава той е натоварен с „интеграцията“ на Крим в Русия, главно чрез инфраструктурни проекти.

„Това беше до голяма степен техническа роля, свързана с строителство и подобни задачи, която продължи от предишната му работа по подготовката за Зимните олимпийски игри в Сочи (февруари 2014 г.). По това време основният човек на Путин по Украйна беше Владислав Сурков“, обясни Перцев.

Сурков, колоритна фигура в руската власт, по-късно попада в немилост, което подпомага изкачването на Козак в йерархията.

„Всъщност му е дадена по-висока позиция от предшественика му и му е позволено да контролира различни аспекти на руската политика спрямо Украйна“, допълни Перцев.

Козак изкачва властовата стълбица точно преди началото на пандемията от коронавирус, когато Путин уволнява дългогодишния си съюзник Дмитрий Медведев като премиер и го заменя с Михаил Мишустин. Мишустин, смятан за технократ, готов да управлява „ефективно“ страната по инструкции на президента, отказва да остави Козак в кабинета си.

По-късно Козак е назначен за заместник-ръководител на администрацията на Кремъл, с ключови дипломатически отговорности. „Той отговаряше за наблюдението на Минския процес и за общия процес на така нареченото мирно уреждане на войната в Украйна преди пълномащабното нахлуване на Русия през 2022 г.“, обяснява Станова.

Бавният, но стабилен напредък на Козак в руските властови кръгове е рязко прекъснат през 2022 г., когато Путин стартира пълномащабната инвазия в Украйна.

„Козак може да не е бил „добър човек“, който се противопоставя на войната, но имаше подход на ефективен мениджър и беше убеден, че войната, особено западните санкции, ще навредят на руската икономика“, казва Перцев.

„Той имаше репутацията на много ефективен мениджър, известен с инициативите и предложенията за системни реформи. Но винаги искаше да прави твърде много, така че предложенията му никога не се реализираха – нямаше достатъчна политическа воля да бъдат приложени“, каза Станова.

Спекулациите за критичната позиция на Козак относно войната в Украйна са „преувеличени,“ твърди Станова. „Той изразяваше някои съмнения, но не повече. Позицията му относно Украйна не беше основната причина за отстраняването му“.

Макар да остава на поста си, постепенно той е лишаван от отговорности, които постепенно са прехвърлени на Сергей Кириянко, конкурент в администрацията на Путин, първоначално назначен за наблюдение на вътрешната политика на Русия.

„През последните години Козак стана нещо като бяла врана, защото беше един от малкото, които още казваха на Путин, ако виждаха проблеми“, казва Перцев. „Просто вече не се вписваше в това, което Кремъл стана“.

Станова добави, че оттеглянето му е „логичен резултат от края на Минския процес (2022 г.). Той е чакал нови възможности, но те не се появиха“.

Оттеглянето му няма да промени нищо във войната в Украйна, смята Станова. „Каквото и да е лично неговото мнение, никой в обкръжението на Путин не може да му се противопостави“.

След повече от три години от пълномащабното нахлуване, последният удар върху политическата кариера на Козак е било предложението на Путин да го назначи за свой официален представител в Северозападния федерален окръг на Русия, включващ Санкт Петербург и голяма част от северната част на страната.

„След смъртта на ръководителя на Върховния съд на Русия (юли 2025 г.) се появи възможност за преструктуриране на върховете. Но Путин е много консервативен по отношение на преструктурирането и в крайна сметка предложи на Козак позиция, която не отговаряше на статута му“, заяви Станова.

„Това не беше унижение, но определено беше понижение,“ казва Перцев. „Тази ситуация не беше приемлива за него“.

След напускането на администрацията на Путин, Козак се очаква да се ориентира към бизнеса и по този начин да сложи край на 30-годишната си кариера на върха на руската власт.

Каквито и да са практическите ефекти върху управлението на Русия, оставката на Козак бележи изчезването от властовите кръгове на една от последните фигури, които биха се осмелили да не са съгласни с Путин.