И най-богатата на петрол страна въвежда режим на тока

Кувейт беше първият истински град, преживял бум по време на арабската петролна треска през 60-те години, неговите жители разполагат с по-богати запаси от суров петрол, отколкото която и да е друга нация на земята. Резервите от 101,5 милиарда барела се равняват на около 23 000 барела за всеки жител – над два пъти повече от следващата страна в класацията. При сегашните цени това геоложко наследство се равнява на около 4,3 милиона долара на гражданин.

И все пак Кувейт се затруднява да поддържа електричеството си. В страната, която десетилетия наред беше една от най-богатите на планетата, през последните две лета периодичните прекъсвания на електрозахранването станаха част от ежедневието.

През април електрозахранването беше прекъснато в 30 региона, тъй като температурите скочиха и домакинствата включиха климатиците. В пиковия момент около 7,3% от търсенето остана незадоволено, а пожарната служба предупреди местните жители да не използват асансьори, за да не останат блокирани в жилищни блокове, които оставаха без ток с часове. На фабриките беше наредено да спрат цялата си дейност между 11 и 17 часа, като тази ситуация продължи пет месеца, докато забраната най-накрая беше отменена миналата седмица.

През май все още имаше прекъсвания на електрозахранването в 40 жилищни и 10 селскостопански и промишлени райони. През юни, когато температурите достигнаха 51 градуса по Целзий, правителството умоляваше жителите да намалят климатиците, да инсталират енергийно ефективни крушки и да изключват уредите. Министрите дори изпратиха дронове, за да открият незаконни операции по добив на криптовалута.

Опростеното обяснение за това би било да се разкаже историята, която защитниците на изкопаемите горива разказват, за да обвинят възобновяемите енергийни източници за всяко прекъсване на електропреносната мрежа. Това обаче няма да свърши работа в страна, в която 99,6 % от електропроизводството се захранва с петрол или газ. Всеки честен мениджър на електропреносната мрежа знае, че такива проблеми никога не са по вина на една-единствена технология, а са резултат от години на погрешни изчисления и недостатъчни инвестиции.

В Кувейт най-големите фактори са политическата безизходица, съчетана с отказ да се погледне в очите реалността на енергийния преход и променящия се климат.

Необичайно за Персийския залив, Кувейт имаше парламент с известна степен на влияние, докато емирът не суспендира демокрацията миналата година, но вътрешните борби бяха повсеместни. С 15 различни министри на енергетиката само през последното десетилетие, решенията за необходимите подобрения на скърцащата инфраструктура бяха отлагани, докато стана твърде късно.

Към това се добавя и разхитителният начин, по който страната консумира енергия. Субсидиите от 3200 долара на човек означават, че сметките за електроенергия покриват едва 5% от разходите на електропреносната мрежа. Около 60% от енергията се използва за климатици, но тесните, сенчести улици, които хората в Близкия изток строят от хилядолетия, за да се предпазят от жегата, са фактически незаконни поради остарелите строителни норми за предградията с вили, където живеят гражданите.

Също така е налице трагичен провал в оползотворяването на цялата слънчева енергия чрез инсталирането на фотоволтаични панели. Вносът през 2024 г. възлиза на около 1,5 милиона долара, което е по-малко от този на затруднени държави като Либерия и Южен Судан.

Съседна Саудитска Арабия може да е на път да прехвърли 50% от производството си на електроенергия към възобновяеми източници до 2030 г., но дори и по-скромната цел от 15% в Кувейт „може да е недостижима“, написа миналата седмица Нишант Кумар, анализатор в консултантската фирма Rystad Energy AS.

Кувейт може да си позволи да бъде много по-амбициозен. Това е малка страна, но около 90% от нея е пустиня. Приблизително 50 гигавата слънчева енергия биха били достатъчни, за да задоволят цялото съществуващо търсене на електроенергия, което е равно на това, което Китай инсталира само през април. Това би покрило само 5% от страната, или 900 квадратни километра – не е голяма площ в сравнение с 116 кв. км, които наскоро бяха заделени за ново пристанище на североизток от столицата. То би било и по-евтино от енергията от изкопаеми горива и би освободило повече петрол и газ за износ.

Такова действие също така би направило страната по-малко зависима от чуждестранни правителства. Около две трети от вътрешното производство на газ идва от същите кладенци като суровия петрол, така че когато Организацията на страните износителки на петрол намали квотата си за добив на петрол, емирството също трябва да изпомпва по-малко метан, което го принуждава да внася от Катар, за да захранва генераторите си.

Резултатът е странна ситуация, в която петролната държава е и един от най-големите вносители на втечнен природен газ в света, като миналата година е внесъл почти същото количество като Великобритания, която има 14 пъти повече население, съобщава Bloomberg TV Bulgaria.

По-хладните есенни температури ще дадат на кувейтците известно облекчение през следващите месеци, но в най-добрия случай ще минат години, преди да бъде отстранено забавянето в обновяването на разпадащата се инфраструктура. Докато другите емирства от Персийския залив са диверсифицирали икономиките си за постпетролната ера, Кувейт все още е обвързан с мечтите от петролния бум от 60-те години. Икономиката е отбелязала спад в три от последните пет години.

През 2007 г. Кувейт беше по някои показатели най-богатата страна в света след Катар и Обединените арабски емирства. В момента едва изпреварва Полша и Естония.