Как Тръмп използва „картела“ на Мадуро, за да оправдае войната

На върха стои Николас Мадуро, президентът. Под него е група от военни и политически лидери, които образуват „Картел де Лос Солес”. Групата се обозначава с емблемата на слънцето, носена на еполетите на венецуелските военни командири, а нейната дейност е трафикът на огромни количества наркотици към Съединените щати, пише The Telegraph.

Наркотиците не се продават само с цел печалба, а са част от „война“ срещу САЩ, в която основното „оръжие“ е кокаинът.

Това са твърденията на администрацията на Тръмп, която през август удвои наградата за главата на Мадуро до 50 милиона долара (30 милиона лири), или два пъти повече от сумата, обещана за Осама бин Ладен.

През следващите седмици САЩ може да предприемат военни действия срещу Венецуела под претекст, че ще ликвидират картела, който на 24 ноември ще обявят за „чуждестранна терористична организация“.

Вече най-модерната американска ударна група, водена от USS Gerald R Ford, се намира край брега.

Пентагонът е изпратил бомбардировачи B-52 и B-51 до границите. И най-малко 83 души са били убити при ракетни атаки срещу малки лодки, за които се твърди, че са били използвани за превоз на наркотици.

В обявата за издирване, публикувана от Държавния департамент на САЩ, Мадуро е описан не като президент на Венецуела, а просто като лидер на „наркотерористична” организация.

В секретна бележка, изготвена от Министерството на правосъдието, се твърди, че САЩ са въвлечени в „въоръжен конфликт” срещу венецуелски наркокартели, което би предоставило правно основание за всички предишни – и бъдещи – военни удари.

Теорията му е, че доставката на наркотици в САЩ е опит да се убият цивилни граждани. Източници, запознати със съдържанието, са заявили пред Wall Street Journal, че в него има предупреждения, че синтетичният опиоид фентанил може да бъде използван в атаки с химически оръжия.

Според анализа му „терористичните“ наркотрафиканти могат законно да бъдат „убити в действие“ като военни бойци, което е коренна промяна в сравнение с предишните операции за борба с наркотиците, които се провеждаха от гражданските власти.

Но според критиците на Доналд Тръмп, Картел де Лос Солес не е наистина „картел”, а САЩ имат скрити мотиви за своята кампания на „дипломация на оръжията”.

През първия си мандат президентът се опита да свали Мадуро от власт, като подкрепи лидера на опозицията Хуан Гуайдо. Към този момент Мадуро беше провел фалшифицирани избори, довел икономиката до колапс и предизвикал исторически миграционен ексodus.

Оттогава насам нещата само се влошиха.

Изолиран от международната общност, бившият автобусен шофьор се обърна за подкрепа към враговете на Америка, търсейки оръжия от Русия и около 60 милиарда долара заеми от Китай, включително права за достъп до огромните петролни резерви в пояса Ориноко във Венецуела.

Ангажиран с политиката „Америка на първо място“ за защита на Западната полусфера, Тръмп сега се опитва да осигури „евтина промяна на режима“, казва Крис Сабатини, старши научен сътрудник по Латинска Америка в Chatham House.

Предпазлив към скъпоструващите войни в Близкия изток, той се опитва да ускори срива на правителството на Мадуро чрез кампания за натиск, подобна на тази на Кралския флот през 19 век.

Анализаторите не се съмняват, че венецуелското правителство всъщност е наркотрафикантска организация, която прониква дори в президентския дворец.

С разпадането на петролната индустрия на Венецуела, Мадуро е засилил мрежите, създадени от бившия президент Уго Чавес.

Те са се оформили в началото на 90-те години, когато колумбийската партизанска група ФАРК отговори на репресиите, премествайки част от канала си за наркотици във Венецуела.

Венецуела произвежда малко наркотици. Но тя е ценен център за латиноамериканските картели, като мексиканския картел „Новото поколение Халиско“, които се стремят да изнасят продукцията си на пазарите в Европа и САЩ.

За да си гарантират лоялността на военните, командирите, които подкрепят г-н Мадуро, са възнаградени с постове, които им позволяват да печелят от търговията с наркотици, например в щатите по западната граница с Колумбия.

„Във Венецуела един генерал може да получава, да речем, 300 долара на месец, затова те се възползват от тази възможност, за да си докарат допълнителни доходи“, казва Солер.

В края на първия мандат на Тръмп Белият дом заведе дело срещу 14 членове на венецуелското правителство, включително Мадуро, министъра на отбраната и министъра на вътрешните работи, като членове на Картел де Лос Солес.

В обвинителния акт се твърди, че като министър на външните работи Мадуро е взел 5 милиона долара от ФАРК през 2006 г., сключвайки две години по-късно сделка за увеличаване на производството на кокаин в замяна на доставки на оръжие.

Среща за установяване на правомощията на картела е била проведена в президентския дворец. Много експерти обаче се съмняват, че наркокорупцията на режима представлява официален картел.

През юни Хуго „Поло“ Карвахал, бивш лидер на военното разузнаване на Венецуела, се призна за виновен в членство в Картел де Лос Солес. В някои среди това беше прието като първото явно доказателство за съществуването на официална операция.

По време на показанията си Карвахал също така твърди, че венецуелското правителство е предоставило средства на леви движения в цяла Европа, включително италианското движение „Пет звезди“ и испанското „Подемос“.

И двете партии отрекоха обвиненията и се твърди, че бившият разузнавателен офицер е дал показанията си в замяна на по-лека присъда.

Според The New York Times той често е говорил с помощниците си за неизползвания потенциал на резервите на страната, които с 300 милиарда барела се смятат за най-големите в света.

Ако режимът може да бъде заменен с опозиция, която е приятелски настроена към САЩ, около Куба също може да се формира „златен пръстен“, което потенциално може да доведе до крах на лявото правителство, отбелязва Сабатини.

Но това ще е по-лесно да се каже, отколкото да се направи, предупреждава той. „Истината е, че Мадуро е направил правителството си устойчиво на преврат.“

Макар Картел де Лос Солес да не е официален картел, стимулите за дезертиране на военните са „доста минимални“, когато джобовете им са пълни с печалби от търговията с наркотици.