Във Франция поискаха вагони само за жени, обществото обаче не е съгласно

Когато 26-годишна жена от Бразилия разказа за травмата от опита да я изнасилят във влак по парижка крайградска линия тази есен, призивът за въвеждане на вагони само за жени спечели подкрепа.

Повече от 31 000 души са подписали петиция в подкрепа на мярката, която вече е приета в обществения транспорт в страни като Япония, Индия и Бразилия. Но идеята предизвика ожесточен дебат във френското общество, което отдавна разглежда създаването на зони само за жени, независимо дали в спортни клубове или басейни, като обида към неговия - поне теоретичен - идеал за равенство.

Валери Пекрес, лидер на центристко-дясното крило на регионалния съвет на Париж, осъди вагоните само за жени като полов апартейд, а други коментатори предупредиха да не се подчиняват на ислямистка програма, която включва разделяне на половете.

Джордана Диас разказа, че е била нападната в крайградски влак, докато е пътувала, за да види брат си в района на Париж рано една сряда сутринта миналия месец. Тя сподели пред Porta Voz do Imigrante, онлайн списание за бразилски емигранти, че мъж е седнал до нея в иначе празен вагон и се е опитал да ѝ свали панталоните.

„Той започна да ме целува. Тъй като се съпротивлявах, той ме захапа за устата. Започна да ме удря по лицето, да ме наранява, да ме души.“

Тя е спасена от Маргарита, директорка, пътуваща в друг вагон, която чула виковете ѝ и прогонила нападателя. Маргарита заснела сцената, което позволило на полицията да идентифицира предполагаемия нападател - 26-годишен египтянин, арестуван девет дни по-късно и обвинен в опит за изнасилване. Прокурорите заявиха, че заподозреният е отрекъл обвинението, въпреки че е признал, че е имал „сблъсък“ с Диас.

За много жени изпитанието, преживяно от Диас, подчертава несигурността в железопътните, автобусните и трамвайните мрежи. Скорошно проучване установи, че 3374 сексуални престъпления в обществения транспорт във Франция са били докладвани на полицията през 2024 г., в сравнение с 2475 във Великобритания. Правителственото проучване установи, че 70% от жените, които са използвали парижката система за обществен транспорт, са ставали жертва на сексуално или сексистко насилие поне веднъж в живота си. Общо 81% са заявили, че се чувстват несигурни, използвайки мрежата след 22:00 часа, а 36% са изразили подобно безпокойство по време на вечерния пиков час, между 16:30 и 19:30 часа.

Сред загрижените за несигурността в парижкия обществен транспорт е Мари К, „обикновена пътничка“, която „вече не е в безопасност“, по нейни собствени думи. Тя стартира петицията за вагони само за жени, макар и неохотно.

„Не искаме да бъдем разделени – искаме да бъдем защитени“, написа тя. „Нашата петиция е просто зов за събуждане, доказателство, че има реален проблем... но ако няма ефикасни решения, може би трябва да обмислим отделни вагони, което е крайна, отчаяна и дива мярка.“

Думите ѝ привлякоха широка публичност, като жени, интервюирани от френски медии, като цяло подкрепиха идеята.

Надеж Абоманголи, депутат от радикално лявата партия „Непокорена Франция“, също призова за кабини само за жени в първия въжен лифт в региона на Париж, между Вилньов-Сен-Жорж и Кретей в източните предградия, който е построен за 132 милиона евро и който трябва да бъде открит следващия месец.

След като няколко жени изразиха загриженост, че рискуват да бъдат нападнати в кабина на 40 метра над земята, депутатът каза:

„Предлагам несмесени кабини за това гнездо на сексуални посегателства.“

Пекрес, която също така ръководи Île-de-France Mobilités, еквивалент на Transport for London, не е съгласна.

„Не мога да приема апартейда в обществения транспорт в нашата страна“, каза тя. „Защото е именно това - разделянето на мъжете и жените води до апартейд.“

Маргьорит Щерн, съосновател на Femelliste, феминистка група, я подкрепи, казвайки:

„Предлагането на жени на несмесени пространства, независимо дали е във вагони или спортни клубове, би било начин за въвеждане на форма на сепаратизъм, на ислямско право.“

Пекрес каза, че следващото поколение влакове в района на Париж ще имат коридорни връзки, позволяващи на пътниците да ходят от един вагон в друг, което ще направи невъзможно разделянето им без значителна промяна в дизайна.