Ерата на наемниците е тук, за да остане

През последната година Русия сложи край на десетилетието на бойно господство на Вагнер Груп почти толкова внезапно и насилствено, колкото направи и с бившия лидер Евгений Пригожин. С настъпването на ерата на съвременния наемник, Вагнер предостави план, който други държавно спонсорирани групи неизбежно ще възприемат. Тъй като наемните оръжия променят конфликтите от Украйна до Сахел, е важно да се признае, че Вагнер не е първата частна военна компания (ЧВК), която пренаписва условията на войната, нито ще бъде последната. Западът трябва да научи този болезнен урок сега, преди отново да бъдем хванати неподготвени, пише за TNI Амар Сингх Бхандал, политически сътрудник в Центъра Пинскер, британски мозъчен тръст, фокусиран върху въпросите на Близкия изток и международните отношения.

На Запад правителствата пропиляха жизненоважни десет години от създаването на Вагнер през 2014 г. Повярвахме в мита, че "Вагнер" е аутсайдер; уникално руско чудовище, съшито от корупция, имперска носталгия и жажда за насилие и слава. Всичко това може да звучи вярно. Пригожин се наричаше „Касапинът на Путин“ и почти не се дистанцираше от руското правителство. Когато обаче поведе войските си на поход към Москва през юни 2024 г., Кремъл и Западът останаха изумени.

Месец по-късно Комисията по външни работи на британския парламент публикува своя остър доклад, в който председателят ѝ, депутатът Алиша Кърнс, констатира , че „в продължение на близо 10 години правителството е подценявало и подценявало дейността на мрежата Вагнер“. Разпадането на групата след десет години успешни бойни действия в Украйна, Сирия, Мали и отвъд нея, не е, въпреки това, което някои правителства може да мислят, щастлив край.

Като третират "Вагнер" като отклонение, а не като дълбока структурна промяна в съвременната война, политиците неизбежно ще критикуват, осъждат и ще продължат напред, без да се изправят срещу корена на проблема. Реалността е, че международната общност не е разполагала с ефективни правни или институционални механизми за регулиране на Вагнер, нито съгласно международното хуманитарно право, нито съгласно международното публично право.

Групата заемаше неясно пространство за водене на военни действия; твърде независима, за да бъде Русия пряко отговорна, но твърде тясно свързана с Кремъл, за да се впише в традиционното правно определение за наемник, което се основава на финансова мотивация и независимост от държавните субекти. Вместо да бъде самата болест, Вагнер беше симптом на променящ се международен ред, в който наемникът, съседен на държавата, се превърна в нова и устойчива характеристика на съвременния конфликт.

Можем да погледнем към близката история за подобни примери. В заключителните действия на Южна Африка от ерата на апартейда, хиляди войници и офицери, постигнали оперативно съвършенство в храсталака по време на Южноафриканската гранична война, внезапно се оказаха безработни и нежелани от новото демократично правителство след апартейда. Те основаха PMC Executive Outcomes, която демонстрира колко ефективна може да бъде наемната армия. Новообразуваната група успешно подкопа бунтовническите сили в Ангола и Сиера Леоне, където мисиите на ООН се проваляха в продължение на години.

Анализаторите винаги са смятали „Executive Outcomes“ за аномалия – реликва от милитаризма на Южна Африка по време на апартейда, уникален за нейния геополитически контекст. Това би трябвало да започва да звучи познато. Вагнер разби тази илюзия. Това доказа, че наемническите компании, добре свързани с държавните участници, могат да процъфтяват в съвременните конфликти: да печелят битки, да завземат територии и да оформят държавното формиране. Те правят това с достатъчна правна неяснота, за да дадат на участващите държави правдоподобно отричане.

Именно тази комбинация от ефективност и дистанция прави частните военни компании толкова привлекателни за правителствата. Защо да се борим с общественото мнение, ограничените бюджети и вътрешните проверки и баланси, всичко това, за да изпращаме наборници да умират в непопулярни чуждестранни войни? Вместо това, просто наемете частна армия, която да свърши работата, с усмивка и подписана фактура.

Частните военни компании са далеч по-амбициозни и независими, отколкото политиците искат да признаят. Разбира се, "Вагнер" може би е възникнала от разговор, проведен между двама особено креативни стажанти в руските служби за сигурност, но групата доказа, че частните военни могат да си вършат работата по-добре от държавните армии и предлагат нерегулиран път за намеса.

Именно „Вагнер” ръководеше кървавата атака срещу Бахмут през 2022 г.,

подкрепена от руската армия, а не обратното. Войските на „Вагнер” бяха първи в Донбас през 2014 г., което позволи на Русия да поддържа правдоподобно отричане до по-късно. Цивилните войски на Вагнер бяха тези, които определяха властта в Централноафриканската република, смазвайки бунтовниците и участвайки в „ превземане на държавата “.

Сблъсъкът с тази нова реалност ни води до неудобно заключение: съвременните наемнически групи могат да бъдат ефективни и да действат в световен мащаб. Те позволяват на свързаните с тях правителства да си пазят ръцете чисти, докато провеждат неправомерна външна политика чрез насилие.

Западните правителства трябва да разработят нова регулаторна рамка, която третира свързаните с държавата частни военни компании (ЧВК) като продължение на държавната власт и компоненти на стратегическите изчисления, а не като просто търговски участници, предлагащи само тактическа подкрепа. Това означава да се обмисли как международното право може по-добре да отчете хибридните образувания, които съчетават национални приоритети с частно изпълнение, и да се изградят механизми за мониторинг и санкции, способни да бъдат насочени както към държавни спонсори, така и към техните частни пълномощници. Освен ако не модернизираме нашия правен и стратегически инструментариум, следващата ЧВК „Вагнер“ не само ще ни изненада, но и ще ни остави надхитрени и отчаяно опитващи се да наваксаме – отново.