"Къде е мама?": Издирване на изчезналите от Украйна продължава

Повече от година Euronews поддържа редовен контакт с Людмила, баба, която прави всичко възможно, за да намери дъщеря си. Нейното семейство е едно от хилядите украински семейства, чиито близки са изчезнали безследно след пълномащабното нахлуване на Русия.

Наскоро изтеклият 28-точков мирен план, предложен от Съединените щати и Русия, включва създаването на хуманитарен комитет, който ще има задачата да наблюдава размяната на военнопленници, както и освобождаването на всички цивилни задържани и деца.

Украинският носител на Нобелова награда за мир и адвокат по правата на човека Александра Матвийчук заяви пред Euronews, че в по-ранен проект на 28-те точки, разделът за освобождаване на незаконно задържани цивилни, връщане на украински деца и размяна на военнопленници не е бил написан като обвързващо изискване за Русия.

"В него се споменава само хуманитарен комитет, който трябва да се занимава с тези въпроси. Колкото по-абстрактно и разнообразно е формулирана тази точка, толкова по-малък е шансът тя да бъде успешно приложена“, обясни тя.

Точният брой на украинските военнопленници, държани в Русия или в окупираните от Русия части на Украйна, остава неясен, но оценките варират до хиляди. Освен това се смята, че най-малко 16 000 цивилни са държани в плен от Русия или подкрепяни от Русия сепаратисти.

Най-малко 70 хиляди украинци са официално посочени като изчезнали, въпреки че се смята, че реалният брой е много по-висок.

Сред тях е 34-годишната Снижана.

'Where is mum?': Inside the search for Ukraine's missing https://t.co/bKeUy63oE4

— euronews (@euronews) November 28, 2025

Euronews за първи път съобщи историята на Снижана през май миналата година, разказвайки как синът ѝ Саша е бил спасен от окупирания от Русия Донецк от баба си Людмила. След като спасява внука си, тя му обещава, че ще направи всичко по силите си, за да намери майка му – обещание, което Людмила спазва всеки ден.

Безмилостното търсене на изчезналите

Миналата седмица 15-годишният Саша и баба му пътуваха до Рим. Той беше част от делегация от спасени украински деца и тийнейджъри, депортирани и отвлечени от руските сили.

В Рим децата предадоха писмо от украинския президент Володимир Зеленски до Ватикана, с което се иска от Светия престол да помогне за посредничеството при завръщането на украинците, отвлечени от Русия - молба, която е от особено значение за Саша и баба му.

Людмила успява да го спаси от руснаците, но мисията ѝ няма да бъде завършена, докато не намери дъщеря си. След краткия им престой в Италия, те се завръщат в Украйна, в село Дружба в североизточната Черниговска област.

Саша вижда майка си за последно през март 2022 г. Оттогава тя е в неизвестност.

Людмила спасява внука си от руснаците

Преди пълномащабното нахлуване, Саша живее в украинския пристанищен град Мариупол с майка си, по-малката си полусестра и доведения си баща. През първите дни на нахлуването Мариупол е подложен на безмилостни атаки от руските сили: танкове се движат по улиците, а бомби валяха от небето. Неправителствената организация Червен кръст описва обсадата на града като "апокалиптична“.

Тогава 11-годишният Саша и семейството му се крият в мазе, за да се защитят. Тъй като храната става оскъдна, те са принудени да готвят на открито на открит огън. Без подслон те са изложени на руски ракети, рискувайки живота си за всяко хранене.

Саша си спомня, че внезапно го е ударила ракета. Той се втурнал в близката къща, за да намери майка си и сестра си; експлозията разбила прозорците и малкото момченце било ранено под окото.

Снижана действала бързо, грабвайки сина си и оставяйки останалата част от семейството. Целта ѝ била да стигне до фабрика, където Саша можел да получи медицинска помощ. Когато пристигнали, руските сили ги обградили и заловили.

Малко след това войници разделили Снижана и Саша. Тогавашното 11-годишно момче било откарано в болница, където му било казано, че майка му вече не го иска. След като се възстановил, той трябвало да бъде изпратен в "интернат“ в Русия.

За късмет той успял да се добере до телефон в болницата и се обадил на баба си Людмила. След няколко седмици подготовка тя пътувала до Донецк и спасила внука си.

Но въпросът къде е дъщеря ѝ Снижана я тормози оттогава...

Руски "филтрационни лагери“

Саша не знае какво се е случило с майка му. Това, което си спомня, е, че телефонът ѝ е бил отнет и тя е била отведена в така наречения "филтрационен лагер“.

На около 30 километра източно от Мариупол се намира лагер, наречен Безименно. Почти символично, името на селото наподобява украинските думи за "без име“ (без імені / bez imena).

Снижана вероятно е била отведена в този лагер, който е бил известен още като "гетото“. Преди да стане център за задържане, мястото някога е било училище на Азовско море. BBC съобщава, че през март 2022 г. Русия е държала около 5000 души във импровизирания лагер.

Целта на тези "филтрационни лагери“ е била да се "проверят“ украинците от окупираните от Русия райони за техния "статус“ и принадлежност“. На хората са били конфискувани паспорти, телефони и други документи.

Докладите описват нечовешки условия в лагерите, като затворниците са били заплашвани с мъчения или смърт, а има и съобщения за извънсъдебни екзекуции.

Съобщава се, че руски войници претърсват телефоните за връзки с украинските въоръжени сили или съобщения, показващи проукраинска позиция. Наказанията зависят от това, което е намерено: заподозрените във връзки с украинските военни често се третират като военнопленници.

Снижана ли е била в украинските въоръжени сили?

Не е ясно какво е имала Снижана в телефона си. Въпреки че не е била войник, е имала връзки с военните. През 2015 г. - една година след началото на руската атака срещу Украйна - Снижана започва работа като лаборант във военно поделение в Ичня, в Черниговска област на Украйна.

"Тя е работила за армията, но никога не е била войник“, подчерта майка ѝ. Три години по-късно Снижана среща съпруга си, войник. "Живеем във военно селище. Там има цивилни служители“, обясни майка ѝ.

В зависимост от информацията, снимките или съобщенията в телефона на Снижана, тя е могла да бъде идентифицирана във филтрационния лагер като свързана с украинските въоръжени сили, или заради съпруга си, или заради предишната си работа, и задържана от руските сили като военнопленник.
Надежда в размяната на затворници

Саша и Людмила не са чули нищо – никакви признаци на живот, никакви новини за това къде е Снижана или в какво състояние е.

"Руснаците не включват дъщеря ми в списъка за размяна“, ми пише тя през септември 2024 г. "Тя е държана незаконно в центъра за задържане в Донецк. Вероятно са ѝ наложили някакво наказание", подозира Людмила.

"Нашата страна прави всичко възможно, за да осигури размяна, но по някаква причина руската страна не го позволява", добавя бабата на Саша.

Отношението на Русия към украинските военнопленници, включително жените, е белязано от системни мъчения, унижения и психологическо насилие. Оцелелите разказаха пред британския вестник The Telegraph, че са били бити, измъчвани с електрошокове, отказвано им е медицинско обслужване, лишавани са от сън и са били подлагани на безмилостни разпити.

Жените военнопленници са подложени на същото насилие като мъжете, но са изправени пред специфични за пола злоупотреби, включително принуждаване да маршируват голи в снега или да се събличат пред похитителите си – действия, които представляват явно сексуално унижение. Има и съобщения за изнасилвания и други сексуални посегателства.

Както мъжете, така и жените напускат плен, тежко травмирани – недохранени, уплашени и обусловени да вярват, че са безполезни...

Но надеждата за Саша и Любмила, че ще видят отново Снижана, не стихва...