BGONAIR Live

От подкрепа за реформите в Русия до 10 млрд. долара за Украйна

ЕБРР все още притежава дял в Московската фондова борса

Снимка: Reuters

Снимка: Reuters

Докато Съветският съюз се приближаваше към разпадането си през пролетта на 1991 г., в Лондон отвори врати европейска банка за развитие, чиято цел беше да улесни прехода от комунизъм към капитализъм.

Подкрепена от десетки страни донори, включително Великобритания и САЩ, както и Франция, Германия и Япония, нейната цел беше да насърчи демокрацията по западен образец в Източна Европа. След разпадането на съветската система по-късно същата година тя започна да оперира и в Русия, където десетилетия на марксизъм-ленинизъм бяха изоставени в полза на западни икономически модели, пише The Times.

За привържениците на свободния пазар бъдещето изглеждаше светло. Но 35 години по-късно, вместо да пожъне плодовете от инвестициите си в Москва, Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) се намира в състояние на война, като предоставя жизненоважна подкрепа на Украйна в усилията ѝ да поддържа икономиката си на повърхността на фона на безмилостните руски атаки.

"През 1991 г. хората говореха за края на историята и така нататък - никой не би очаквал, че Русия ще влезе във война срещу Украйна", каза Одил Рено-Басо, директор на ЕБВР от 2020 г., в интервю за изданието в полския град Гданск преди срещите си с украински представители.

ЕБВР, един от най-големите кредитори на Киев, е предоставила 10 милиарда евро инвестиции за Украйна от началото на мащабната руска инвазия през 2022 г. Средствата са използвани за подкрепа на енергийната мрежа на страната, критичната инфраструктура, продоволствената сигурност, търговията и частния сектор. Банката планираше да финализира още 500 млн. евро под формата на заеми по време на международна конференция за следвоенното възстановяване на Украйна в Гданск тази седмица, включително за проекти в областта на възобновяемата енергия.

Въпреки че банката спря да инвестира в Русия през 2014 г., когато Кремъл анексира Крим и изпрати войски в източна Украйна, дотогава Москва беше най-големият получател на заеми от ЕБРР, макар че в мандата на самата банка се посочваше, че тя ще подпомага само държави, които са "ангажирани с принципите на многопартийната демокрация и ги прилагат". През 2009 г. банката беше отпуснала на държавната компания "Руски железници" заем от 500 млн. долара – най-големият заем в историята на ЕБВР към онзи момент.

Седалището на ЕБРР се намира в Канари Уорф, източен Лондон, а Великобритания е една от 77-те държави на пет континента, които понастоящем са съсобственици на банката. Великобритания е също така донор на проекта на ЕБРР за стабилизация и устойчив растеж в Украйна и наскоро предостави гаранция за заем на "Укренерго" – националната електроенергийна компания на Украйна, съобщи банката.

Банката изтегли десетки служители от Русия скоро след началото на войната през 2022 г., но се оказа по-трудно да прекъсне напълно връзките с Москва. Русия остава един от акционерите на банката и използва статута си, за да изрази символично несъгласие с подкрепата на ЕБРР за Украйна.

ЕБРР все още притежава дял в Московската фондова борса, но се опитва да се освободи от този актив, каза Рено-Басо. Това може да не е толкова просто. Кремъл изисква чуждестранните компании, които продават активите си в Русия, да приемат едва 40 процента от тяхната стойност, както и да направят солиден "принос" към държавния бюджет, който е силно насочен към финансирането на войната в Украйна. Те също така трябва да получат одобрението на Кремъл за сделките.

От 2022 г. насам Рено-Басо е посетила няколко пъти Киев по време на войната, като се е срещала с президента Зеленски и други висши украински длъжностни лица.

ЕБВР е финансирала строителни проекти за украинската електроенергийна мрежа, които имат за цел да я защитят от руските удари с дронове и ракети, които потопиха страната в студ и мрак през четири поредни зими.

Банката също така набира 500 милиона евро от страни-донори за необходими ремонти на стоманената конструкция, разположена над повредения реактор в атомната електроцентрала в Чернобил – мястото на най-тежката ядрена авария в света през 1986 г.

Конструкцията, наречена "Нов безопасен контейнер", беше ударена от руски дрон миналата година. Построена през 2016 г., тя беше проектирана да намали риска от радиоактивно замърсяване за период от 100 години.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
Новини
Свят
Водещи
Последни новини
Четени
Най-четени за седмицата