Скокът на фондовия пазар: Начало на нов възход или опасен балон?

Британецът Джон Мейнард Кейнс не само беше един от най-влиятелните икономисти на XX век, но и направи кариера като инвеститор с интересна история на доходност зад гърба си. Инвеститорите се намират в една от онези фази, които налагат размисъл, а думите на Кейнс отекват на заден план. Борсовите индекси отбелязват устойчиви ръстове от минимумите по време на пандемията, които ги доведоха до достигане на исторически върхове. S&P 500 е отбелязал ръст от 228% оттогава, Nasdaq се е повишил с 271%, а Ibex 35 е отбелязал ръст от 218% – за да посочим само три примера. Тази еуфория обаче възниква в икономическа и геополитическа обстановка, която не е лишена от опасности. Има растеж, но той не е за да се хвърлят фойерверки; военните конфликти оказват натиск върху цените на енергията и поставят централните банки в състояние на готовност; а повтарящите се дефицити на големите сили се покриват чрез публичен дълг, пише испанският El País.

Първата половина на годината наближава края си и много инвестиционни банки, фондови мениджъри и аналитични компании се възползват от момента, за да обмислят какво може да се случи на пазарите през втората половина на годината и да препоръчат инвестиционни стратегии на своите клиенти. Общото мнение е, че рисковите активи, начело с фондовия пазар, все още имат потенциал за ръст. Възможното мирно споразумение между САЩ и Иран, с последващото отваряне на Ормузкия пролив, действа успокояващо върху цените на енергията и ограничава риска от неконтролирани повишения на лихвените проценти. Освен това корпоративните печалби показват голяма стабилност и засега оправдават възстановяването на котировките.

Покачването на борсовите индекси и устойчивостта на икономиките в неблагоприятна среда се дължат на изкуствения интелект (ИИ). Бумът на тази технология предизвика надпревара в разходите, каквато историята не е виждала. Google, Amazon, Microsoft и Meta планират да отделят близо 725 000 милиона долара за инвестиции през 2026 г., което е с 77% повече от предходната година. За да оправдае тези суми, секторът ще трябва да генерира стотици милиарди долари допълнителни приходи годишно още преди края на десетилетието. До тази седмица пазарът беше приел тази идея, отхвърляйки възможността да сме свидетели на зараждането на балон, подобен на „дот-ком“ кризата от началото на века. Въпреки това, макар и този път да има повече реалности, отколкото обещания, тъй като много компании са рентабилни, рискът от надценяване на печалбите спрямо реалните остава висок. Достатъчни бяха няколко сесии със силни загуби на SpaceX – най-голямото публично предлагане в историята – за да предизвикат нервност на пазара относно оценките на технологичните компании.

Изкуственият интелект се утвърждава като един от основните двигатели на растежа

- в САЩ инвестициите в тази област са изпреварили потребителските разходи като най-голям икономически стимул, представлявайки 87% от растежа на БВП през последните шест месеца, според Carmignac, но също така променя старите навигационни карти, по които инвеститорите обикновено се ориентираха.

Във всяка инвестиционна стратегия диверсификацията винаги е важна, но сега популярната поговорка, че не е добре да слагаш всички яйца в една кошница, придобива още по-голям смисъл поради силната поляризация на пазара. В САЩ, например, 10-те най-големи компании от S&P 500 представляват близо 40% от пазарната капитализация на индекса. Това е ниво на концентрация, по-високо от това по време на дот-ком балона. „Пазарът зависи все повече от ограничен брой компании, а това затруднява диверсификацията. Въпреки това, ако се материализират някои от рисковете, които сега заплашват пазара, ще има смисъл да се притежават портфейли с по-голямо разнообразие. През втората половина на годината ще има по-голяма волатилност, но това, което няма смисъл сега, е да останеш извън борсата, да разполагаш с ликвидност, защото така би пропуснал исторически момент като този, който преживяваме в момента с изкуствения интелект“, твърди Салвадор Диас, анализатор в Afi Inversiones Globales.

Производителите на полупроводници, така наречените „хипермащабни“ компании, облачните услуги и фирмите, свързани с центровете за данни, са тези, които отбелязаха най-големите ръстове през последните месеци. Ето защо експертите препоръчват предпазливост при инвестирането в тези ценни книжа и да се търсят сегменти на пазара, които са останали в сянката на ослепителния блясък на изкуствения интелект. „В самия технологичен сектор има добри възможности в софтуерните компании. В момента те не са на мода, защото инвеститорите се страхуват, че ИИ ще засегне бизнеса им, но те продължават да генерират рекурентни парични потоци. Също така е добре портфейлът да включва експозиция към големите средносрочни и дългосрочни тенденции. Една от тях е застаряването на населението и как компаниите в здравния сектор могат да се възползват от това. Друга опция, която трябва да се има предвид в потребителския сектор, са производителите на луксозни стоки. Те имат способност да определят цените, а фактът, че в света има все повече милионери, им е от полза“, коментира Мигел Хименес от Renta 4.

Експертите препоръчват не само диверсификация на портфейлите от секторна гледна точка, но и от географска. През последните пет години всички погледи бяха насочени към американската борса заради нейното технологично лидерство. Тази централна роля ще се засили тази година, тъй като към публичното предлагане на SpaceX на 12 юни ще се присъединят през есента дебютите на OpenAI и Anthropic. Тези операции включват публични предлагания на акции на стойност милиарди, което отнема ликвидност от други пазари към Уолстрийт. Ще могат ли европейските борси да противодействат на тази ситуация? Експертите припомнят, че възстановяването на европейските акции, започнало миналата година, беше прекъснато от войната в Иран - европейските икономики са по-чувствителни към цените на енергията, отколкото тази на САЩ, но ако в региона настъпи мир, те би трябвало отново да възвърнат привлекателността си.

"Нормализирането на ситуацията в Близкия изток би могло да възроди оптимизма относно европейския растеж и да благоприятства пренасочването на инвестиционните потоци към региона. В Европа нашите предпочитани инвестиции продължават да бъдат авиационният сектор и банковия сектор", обяснява Кевин Тозе, член на инвестиционния комитет на Carmignac, в доклада за перспективите на френската управляваща компания.

Преди да разберем как експертите оценяват перспективите пред този клас активи, е добре да се изясни, че при фиксираните доходи единственото фиксирано е само наименованието. Независимо дали се купуват държавни или частни дългови ценни книжа, цената на облигацията, която се движи обратно пропорционално на доходността ѝ, се колебае до настъпването на падежа ѝ, поради което, ако инвеститорът се наложи да я продаде преди определения срок, той може да понесе загуби или печалби. Динамиката на тази цена ще зависи както от новините за платежоспособността на емитента, така и от динамиката на официалните лихвени проценти. Освен това доходността на облигациите е номинална, т.е. не отчита инфлацията, поради което силно покачване на цените би намалило очакваната възвръщаемост.

След като изяснихме това, на пазара на държавен дълг всички погледи са насочени към централните банки. Доходността на дългосрочните лихвени проценти се повишава от месеци насам.

 Доходността на 10-годишната американска облигация в момента е 4,37%, а на нейния германски еквивалент – 2,85%. Въпреки че спадът в цената на суровия петрол – барелът брент е спаднал от 118 долара през март до 73,7 долара миналия четвъртък – облекчава натиска върху централните банки, те следят много внимателно инфлационната крива. ЕЦБ вече повиши с 25 базисни пункта лихвените проценти за еврозоната, като нивото достигна 2,25%. От своя страна Кевин Уорш, новият председател на Федералния резерв (Фед), остави лихвените проценти без промяна на първото си заседание начело на институцията, но пазарът вече отчита няколко повишения за останалата част от годината.

Тази предпазлива позиция по отношение на държавния дълг се споделя и от анализаторите на Kutxabank Investment, които предпочитат емисии с не твърде дълъг матуритет: „С оглед на нашите инфлационни очаквания виждаме стойност в краткосрочните облигации; смятаме, че предстоящите повишения на лихвените проценти вече са отчетени в цените и не очакваме те да се ускорят, ако конфликтът в Близкия изток не се разшири (предвиждаме едно допълнително повишение от страна на ЕЦБ и първото от страна на Фед преди края на годината)“.

Динамиката на валутните курсове е безспорно най-трудната за прогнозиране променлива,

тъй като в нея се намесват множество фактори, както икономически, така и политически. С пристигането на Доналд Тръмп в Белия дом и неговия търговски кръстоносен поход на пазара започна дебат дали господството на долара наближава края си, с последваща загуба на стойност на „зелената банкнота“. Въпреки това, от началото на 2026 г. американската валута се възстанови, като курсът й спадна от 1,17 долара за евро до едва 1,13 долара.

Експертите смятат, че поне през следващите месеци поскъпването на долара може да продължи, но изразяват съмнения относно тази стабилност, ако перспективите се разширят до няколко години напред.  Що се отнася до суровините, анкетираните експерти призовават да се прави разграничение между благородните метали и останалите минерали. Първите се възприемат на пазара като "безопасни активи" в моменти на напрежение, докато цената на вторите ще зависи до голяма степен от развитието на прогнозите за глобалния растеж.

Цената на златото скочи в началото на годината, достигайки 5 417 долара за унция. Оттогава нататък цената на ценния метал пое низходяща тенденция, която тази седмица я постави около 4 050 долара. Въпреки слабостта, проявена през последните месеци, анализаторите съветват инвеститорите да заделят част от портфейла си за злато. И го препоръчват по две причини. Първата от тях е неговата стойност като „безопасно убежище“, което служи за хеджиране на инвестициите във времена на волатилност. А вторият аргумент е една фундаментална тенденция, която подкрепя цената му и се състои в повтарящите се покупки от страна на централните банки.