Очаква се най-силното Ел Ниньо от 150 г. насам, следващите години ще са най-горещите

Повишаващите се температури, критичното засушаване на ключови европейски реки и феноменът Ел Ниньо поставят под изпитание селското стопанство, инфраструктурата и сигурността на електропреносните мрежи. Тъй като това не са единични събития, а природните процеси вече се ускоряват с по-бързи от прогнозраните темпове, има нужда от незабавна промяна в инфраструктурното планиране. Това коментира д-р Валентин Симеонов, изследовател във Федералния институт за технологии в Лозана (EPFL), в предаването "В развитие" с водещ Антонио Костадинов.

Натрупването на огромни количества топла вода покрай бреговете на Южна Америка, аномалиите в температурите на повърхностния океански слой и промените в тихоокеанските ветрове са ясен сигнал за огромния мащаб на предстоящото явление Ел Ниньо, коментира Симеонов

„Всички доказателства сочат, че ни очаква особено силно Ел Ниньо. Супер Ел Ниньо е журналистически термин, в научната терминология се използва "силно" или "особено силно". А напоследък се налага и "исторически силно",

очаква се това да бъде може би най-силното Ел Ниньо от 150 години насам.“

Пикът на феномена се очаква през есента, а пълният му ефект върху глобалните температури ще се разгърне няколко месеца по-късно, превръщайки следващите години в потенциално най-горещите в историята на измерванията. 

Историческият паралел с особено силния Ел Ниньо от 1877–1878 г., когато от глад и бедствия умират около 50 милиона души, показва разрушителния потенциал на явлението. Благодарение на съвременните технологии и глобалната свързаност днес подобна хуманитарна катастрофа е изключена, но икономическото предизвикателство остава огромно, особено за производството на храни и глобалната хранителна сигурност, смята Симеонов.

Краткотрайните скокове в температурата, предизвикани от Ел Ниньо, задействат дългосрочни природни процеси, които допълнително ускоряват климатичните промени. Вече сме свидетели на бързото изчезване на алпийските ледници, унищожаването на кораловите рифове и застрашителния риск от превръщане на Амазония в савана, каза Симеонов.

Един от най-критичните сценарии за европейския континент е отслабването или пълното спиране на Атлантическото меридионално течение (AMOC), част от което е Гълфстрийм.

При такъв сценарий се очаква температурите в Западна Европа през зимата да спаднат с 10 до 20 градуса,

което няма да компенсира глобалното затопляне, но ще доведе до сериозни аномалии.

„Като резултат от намаляване на интензитета на това течение или дори спирането му, се очаква в Западна Европа температурите да спаднат значително, особено в зимно време... се очакват температури с 10-20 градуса по-ниски през зимата, а за България това означава по-малко дъжд.“

Според д-р Симеонов целта от Парижкото споразумение за ограничаване на затоплянето до 1,5°C спрямо прединдустриалните нива на практика вече е премината. Прогнозите показват, че температурите могат да достигнат увеличение от 1,7°C до 2,0°C, при което отключването на необратими климатични процеси става все по-вероятно.

Климатичните промени в Европа все по-често се характеризират с така наречения „камшичен ефект“.

При него продължителните периоди на високо налягане, носещи суша и екстремни горещини, рязко се заменят от задържащи се зони с ниско налягане, които предизвикват опустошителни наводнения.

Засушаването създава перфектни условия за горски пожари от изцяло нов тип, срещу които традиционните методи за гасене са безсилни. В Европа вече се наблюдават пирокластични облаци, образувани от гореща пепел, които произвеждат мълнии и разпространяват огъня на огромни разстояния, както и огнени торнада, движещи се с висока скорост, каза Симеонов.

На този фон България показва тревожни дефицити в подготовката си срещу подобни бедствия, най-вече поради липсата на специализирана авиационна техника.

„В България изобщо не сме подготвени за пожари от този тип. Липсва авиационна техника... Видяхме, че Народното събрание отказа да подкрепи закупуването на хеликоптери, а това е абсолютният минимум. Франция разполага с 12 самолета, в Гърция мисля, че са над 27... Когато стане дума за нашите планини Пирин и Рила, които са практически непроходими, единствено авиацията може да помогне и там въпросът е на минути.“

Критично ниските нива на големите европейски реки като Рейн и Дунав разкриват дълбоката уязвимост на европейската енергетика.

Атомните и термичните централи разчитат на речни води за охлаждане. При засушаване и висока температура на водата редица централи във Франция, Швейцария, Нидерландия, Унгария и Румъния вече бяха принудени да съкратят или изцяло да спрат производството си.

За България това поставя под сериозен въпрос разумността на проекти като АЕЦ „Белене“ на река Дунав, тъй като лятното спадане на речното ниво съвпада с пиковете в консумацията на ток. Алтернативите включват позициониране на нови ядрени мощности на Черно море в комбинация с обезсоляващи станции или преминаване към нови типове реактори, които не изискват толкова интензивно водно охлаждане, коментира Симеонов.

Същевременно горещите вълни намаляват и ефективността на възобновяемите източници. При високи температури фотоволтаичните панели произвеждат по-малко електроенергия, а по време на летните антициклони вятърът често изчезва, което в комбинация с по-ниската плътност на топлия въздух свива и добива от вятърни паркове. Всичко това се случва на фона на електропреносни мрежи, проектирани исторически за зимни отоплителни товари, които сега прегряват под натиска на масовото лятно охлаждане.

Справянето с климатичната криза изисква както глобално намаляване на емисиите, така и незабавни локални мерки за адаптация.

В областта на енергетиката най-надеждното решение за съхранение на енергия остават Помпено-акумулиращите водноелектрически централи (ПАВЕЦ).

За разлика от батериите, те не изпитват проблеми с прегряването през жегите, нямат ограничен брой цикли на зареждане и разреждане и предлагат практически неограничен експлоатационен живот, каза Симеонов.

По отношение на сигурността и превенцията е от решаващо значение внедряването на модерни софтуерни системи за ранно откриване на горски пожари, съчетано с бърза летателна техника за локализиране на огъня още в първите минути. На глобално ниво е нужна и преоценка на свръхконсумацията, тъй като досегашният подход на човечеството наподобява „пир по време на чума“.

„За енергетиката трябва да се мисли... Намалява не само производството от АЕЦ и ТЕЦ, но и производителността на фотоволтаиците и вятърните централи. Според мен най-надеждният източник за запасяване с енергия са ПАВЕЦ, защото за разлика от акумулаторите не изискват охлаждане, включват се бързо и имат неограничено време на експлоатация.“

Целия разговор може да гледате във видеото на Bloomberg TV Bulgaria

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.