С всяка изминала година все повече руснаци се установяват в ЕС

Броят на руските граждани, пребиваващи законно в ЕС, се е увеличил със 105 хиляди от началото на пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна в началото на 2022 г., достигайки 876 600 към края на 2025 г., показва анализ на данни от Евростат.

Тази цифра представлява ръст от 13,6% спрямо 771 800 руснаци, притежаващи валидни разрешителни за временно или постоянно пребиваване в държавите членки на ЕС през 2021 г. Германия е страната с най-голяма руска общност - 218 000 души, следвана от Испания (116 800) и Естония (78 400).

Най-значителен ръст се наблюдава в Южна Европа: през разглеждания период Испания е издала разрешителни за пребиваване на 44 400 руски граждани, а Франция - на 13 700, докато в Кипър и Португалия броят на руските граждани се е увеличил съответно 2,5 и 3,5 пъти, предава Euronews.

В няколко държави от ЕС се наблюдава обратната тенденция. Латвия, Естония и Чехия отчитат най-голям спад в броя на руските граждани, което се дължи на строгата иммиграционна политика, а в балтийските държави и на опасения за сигурността, свързани с големите рускоезични общности.

Руски общности извън ЕС

Значителни руски общности са се оформили и извън пределите на ЕС. В Сърбия броят на руснаците е нараснал от около 5000 преди нахлуването до 61 900 към края на 2025 г. Към пролетта на тази година Казахстан е приел над 107 000 руски мигранти, докато в Армения и Грузия са се установили съответно 43 500 и 70 000 души.

Турция привлече голям брой руснаци непосредствено след началото на войната, но впоследствие затегна правилата за пребиваване. Към юни броят на валидните разрешителни за пребиваване, притежавани от руски граждани там, е спаднал до 75 900 – половината от пиковите стойности, отчетени през 2023 г.

Изследователи, които проследяват моделите на емиграция, са идентифицирали поне четири отделни вълни от февруари 2022 г. насам. Най-новата, започнала тази пролет, е провокирана от появилите се отново твърдения за предстояща мобилизация във връзка с пълномащабната война на Москва в Украйна.

"Сега всички разбират, че нямат бъдеще в Русия. Липсва представа за бъдещето, няма яснота какво ще се случи след шест месеца или година“, казва Анастасия Буракова, юрист и основател на "Ковчег“, проект за правна помощ на руснаци в чужбина.

Чувстваме се свободни

19-годишният Иван напуска Русия тази пролет, за да избегне военна повинност. Сега той работи в строителния сектор в Ереван и публикува видеоклипове в YouTube. Само година по-рано е бил управител на магазин за мобилни телефони.

"Мислех си: ето това е, това е животът, всичко върви така, както трябва“, споделя той във видео в YouTube. "Сега седя на една пейка в Ереван, без длъжност и без постоянна работа. До мен е съпругата ми. Преди бях управител и се чувствах като в капан. Сега нямам нищо, но се чувствам свободен", разказва Иван.

Проучвания на независими изследователи показват, че сред руските емигранти преобладават млади двойки, често без деца, като и двамата партньори са под 36-годишна възраст.

Те обикновено са високообразовани и работят в сфери, които са или уязвими към политически репресии (журналисти, правозащитници, политически анализатори), или са силно търсени на международния пазар (особено в ИТ сектора, инженерството и академичните среди). Около 20% от напусналите нямат висше образование, а близо 18% учат или планират да учат в чужбина.

Те могат да бъдат разделени на три основни групи: хора, които са се установили и възнамеряват да останат в чужбина дългосрочно; такива, които вече са се преместили веднъж и се подготвят за ново преместване; както и хора, които все още са в Русия, но планират да заминат в рамките на следващите шест месеца.

Икономическото въздействие върху приемащите държави е осезаемо, макар и неравномерно. Според анализ на изследователския институт CASE Center, в Армения и Грузия внезапният приток на хора и капитали е допринесъл за ръст на БВП между 9% и 9,4% в пиковия период между 2022 и 2024 г.

Междувременно руските власти и независими изследователи са документирали случаи на завръщане, но мащабът на този процес остава спорен.

Според оценки на независимия социологически проект OutRush, до лятото на 2024 г. в Русия са се завърнали не повече от 8% от емигрантите, а още около 5% възнамеряват да го направят.

Институтът за приложни икономически изследвания към RANEPA – академична институция, свързана с държавата – посочва, че общият дял на завърналите се от вълната през 2022–2023 г. е приблизително 10%.

Оценките на консултантски фирми и агенции за подбор на персонал са значително по-високи – варират от 16% сред работещите в ИТ сектора до 40–45% сред онези, които са напуснали страната в пиковия момент.

Сред често посочваните причини за завръщане са трудностите при намиране на работа, проблемите с правния статут и закриването на руски бизнеси, които са били преместени в чужбина.

Официалната руска програма за преселване отбеляза исторически минимум през 2025 г., привличайки в страната едва 26 700 души.