Помага ли хуманитарната помощ за Африка

Пет години след старта на най-амбициозния пакет хуманитарна помощ на Африка  резултатите водят до смесени изводи за това колко успешни са такива политики всъщност.

Когато развитите държави се събраха на срещата на високо равнище в Гленигълс през 2005 година, те обещаха да удвоят помощта си за Африка до 2010 година, а Африка обеща да спре превратите и корупцията, унищожили живота на милиони.

Публикуването на два доклада показва, че и двете страни са напреднали малко в изпълняването на обещанията си, но в много области са се провалили напълно, пише ВВС. Прегледите на резултатите обаче показват, че Африка се придвижва напред отвъд ерата на зависимост от хуманитарната помощ.

Според доклада на организацията, ангажирана с мониторинга на изпълнението на обещанията от 2005 година – Data, богатите категорично не са спазили обещанието си.

През 2005 година развитите индустриални държави, известни като Г7, се съгласиха „да увеличат официалната помощ за развитие на Африка до 25 милиарда долара годишно през 2010-а, което е повече от два пъти от сумата през 2004 година“.

По най-оптимистични оценки до края на тази година Г7 (Канада, Франция, Германия, Италия, Япония, САЩ и Великобритания) ще са дали 61% от обещаното. Освен това приносът на отделните държави значително се различава – Великобритания е дала най-много, предвид размера на икономиката си. Това може би не е изненадващо, защото срещата в Гленигълс беше по идея на тогавашния британски премиер Тони Блеър.

На другия полюс е Италия, която дори е намалила размера на помощта си от 2004-та. Наложи се премиерът Силвио Берлускони да се извини за това през юли миналата година. Data дори предлага Италия да бъде изключена от бъдещи обсъждания за помощ.

Може би най-значителното постижение от 2005 година е намаляването на външния дълг на Африка. Почти 100 милиарда долара дълг е отписан или предстои да бъде отписан.

Докладът обаче предупреждава, че това може да доведе до регрес, защото 28 африкански държави започват да трупат нов дълг и са класифицирани от МВФ и Световната банка като страни, заплашени в една или друга степен от „дългово бедствие“.

Паралелен доклад, изготвен от African Progress Panel, чийто председател е бившият генерален секретар на ООН Кофи Анан, е още по-критичен.

„Хроничните проблеми продължават, включително нестабилна държавност, корупция и масово неспазване на основни човешки права“. Докладът отбелязва и някои тенденции.

„Проблемът на най-високо ниво са превратите – за последните пет години има насилствена или неконституционна промяна на правителствата в Гвинея, Гвинея-Бисау, Мадагаскар и Нигер, въпреки твърденията за нулева толерантност на Африканския съюз“.

„Държавност и лидерство са все още липсващите звена в развитието на Африка“, коментира  Майкъл Кийтинг, секретар на организацията.  

Най-скандалният пример за това е начинът, по който континентът продължава да се ограбва, често със съучастието на хората, които го управляват. Сумата възлиза на потресаващите 1,8 трилиона долара от 1970 година досега, като между 37 и 53 милиарда долара са изчезнали само през 2008 година.

Според доклада на African Progress Panel изтичането се организира през „глобална сенчеста финансова система, включваща офшорни зони, тайно правосъдие, замаскирани корпорации, анонимни корпоративни сметки, фалшиви фондации, неправилно осчетоводяване на търговията и техники за пране на пари“.

Най-важният извод от доклада вероятно е този, че ерата на зависимост на Африка от хуманитарната помощ може би вече е част от миналото.

Африка продължава да постига растеж въпреки бариерите на международната система за търговия, корумпираните правителства и ненаситните военни диктатори.

Хуманитарната помощ беше необходима, за да смекчи урагана на икономическата криза, но сега други източници на финансиране се оказват значително по-големи от помощта от Г7.

Далеч повече пари идват от емигранти, които работят в чужбина и изпращат пари на семействата си, както и от частни инвеститори или от филантропски тръстове като този на Бил и Мелинда Гейтс или на Фондация „Форд“.

Хуманитарната помощ изигра своята роля, става ясно и от двата доклада.

Тя помогна на милиони деца да тръгнат на училище. Сега 75% от децата в Африка получават образование, в Буркина Фасо и Замбия процентът даже е 90.

Маларията беше овладяна с доставката на мрежи срещу комари – 200 милиона към края на 2009 година. Близо три милиона души сега получават лекарства за борба с HIV, в сравнение със 100 хиляди през 2003 година.

Кофи Анан обобщава: „Съставките на успеха не са мистерия“ – с растеж, добро управление и продължаващ ангажимент на международната общност Африка ще може да се грижи за хората си.