The Necks у нас за балканското си турне

The Necks от Сидни, Австралия, ще оглавят 14-ия фестивален сезон на „Аларма” на 18 ноември в Първо студио на Националното радио.

За The Necks Майкъл Джира от Swans казва: „Има една група, към която имам влечение и усещам родство с нея, въпреки че те не свирят подобна (на Swans – б.а.) музика. Но след като ги гледах на живо няколко пъти, мисля, че са страховити. От Австралия са и се казват The Necks – чували ли сте ги някога как звучат на живо?”...

А Карл Хайд от Underworld, поканен от Брайън Ино да участва в съвместен проект с австралийското трио, е още по-категоричен в изказването на възхищението си. Негови са думите „I performed with The Necks”, след които няма какво много-много да добавим. Сред най-големите им почитатели са още музиканти от областта на авангардния джаз като Филип Джонстън и Нед Ротенбърг, а Ник Берч ги чувства доста близки като метод на музициране.

Самите членове на триото – Тони Бък, Крис Ейбрахамс и Лойд Суонтън – освен 17-те си албума за четвърт век съвместна биография, от 80-те години насам поотделно имат огромен брой сценични и студийни колаборации с музиканти като Отомо Йошихиде, Стинг, Джон Зорн, Дюи Редман, Брандфорд Марсалис, The Ex, Петер Брьоцман, Джими Уидърспуун, Леонид Сойбелман, Palinckx, Мелани Оксли, Майк Купър, Том Кора, Фил Минтън, Джон Роуз, Франк Гратковски, Окюнг Ли и др. Въобще, точно такава група от точно тази величина май-май за пръв път идва в България.

Музиката на The Necks е хипноза, пътешествие в страната на „естествената ирационалност”, „плискане на мозъчни вълни” (напомнящи ни някои ранни открития в звукоизвличането, направени още от Робърт Фрип, Питър Хамил и Джон Кейдж в съвсем различен контекст), невидими водовъртежи; нещо като гамелан, нещо като африканска трансова музика, нещо като минимализъм, нещо като дъб-ембиънт-джаз, нещо като акустичен пост-рок, нещо като поток на съзнанието (или на подсъзнанието, по-точно казано)…

С дългите си и наративни, бихме могли да добавим, произведения (често, но и съвсем закономерно, надвишаващи час) The Necks ни превеждат през цели епохи – но не исторически, а по скоро по отношение на вътрешното развитие на човека; през инстинкти, през настроения, през открития и изгубвания, през откровения; през галактики – не толкова в астрономическия смисъл, а по-скоро вместващи се в безкрая на нашия собствен микрокосмос. Това е – някои музики подлежат на анализ, други – на слушане, трети – на изтърпяване, четвърти – на обличане в лъжовни думи… А някои просто трябва да се изживеят, защото всеки друг начин за съприкосновение с тях би бил непълен и незадоволителен.

Концертът в София на е единствената балканска дата от есенното европейско турне на The Necks и ще включва две близо едночасови произведения с кратък антракт. Групата пристига в Европа още през септември, веднага след поредния грандиозен проект на Брайън Ино в Австралия, който през есента предстои да бъде представен и на британска почва.