"#Европа" е най-новото предаване в ефира на БНТ1. То е посветено на приоритетите на българското европредседателство и на най-важните теми за обединена Европа, представени по достъпен начин и на разбираем език. Dnes.bg ви среща с водещия на 30-минутния, седмичен формат - младия и талантлив журналист на обществената телевизия - Петър Георгиев.
Кои са основните теми, които са във фокуса на предаването?
Предаването се занимава с разнообразие от теми - от иновациите в различни сектори до здравословното хранене при децата например. Това, което ги обединява, е, че всички са заложени под някаква форма в програмата на българското европредседателство. Нашата цел е да разчупим институционалния език и да ги представим по задълбочен и ангажиращ начин за зрителите.
Освен това, всяка седмица разказваме любопитни факти за европейците и техните страни, включително и за България. Мисля, че европредседателството е подходящ момент да опознаем обществото, в което живеем, и "#Европа" иска да допринесе за това.
Сред темите има ли такива, към които проявявате личен интерес и отделяте повече време за подготовка?
Лично аз винаги съм имал влечение към технологиите и всички въпроси, свързани с дигиталното общество. За мой късмет, те са все по-интензивно обсъждани. В предаването обаче се готвя еднакво сериозно за всички теми. Всъщност още по-сериозно за онези, с които преди не съм имал сериозен досег.
Всъщност как целият екип подготвя предаването? Доколко вие участвате в подбора на гостите и акцентите?
Целият екип работи изключително усърдно за всяко предаване. Следим отблизо календара на председателството и търсим нестандартния подход към трудносмилаеми теми като например новия регламент за защита на личните данни или пък защитата на европейските граници.
Наред с това поглъщаме огромни количества информация за държавите-членки на Евросъюза - за навиците им, за проблемите им и за примерите, които българското общество може да вземе от тях.
При подбора на гостите и акцентите всички участваме активно. Работим заедно. Според мен това е ключът към добрата телевизия.
Във всяко издание на “#Европа“ съпостявате страните от ЕС по различни показатели? Какво показва това сравнение - къде е България и как се развива спрямо останалите държави?
Това е прекалено сложен въпрос за кратък отговор. Като всяка държава България също има силни и слаби страни. Не бих се наел да давам обща оценка на това къде се намираме в сравнение с Европа. Но някои конкретни примери са ми направили впечатление. От статистиките, които досега сме представяли в "#Европа", се вижда, че сме напреднали по отношение на технологиите, иновациите и равното представяне на половете в бизнеса. От друга страна, българите много рядко спортуват и прекалено нередовно ядат плодове и зеленчуци.
Като цяло вярвам, че е изключително важно да следим как се развиват Европа и светът. Не трябва да се затваряме в балон, както често и може би несъзнателно правим. Има какво да научим от другите народи.
Освен това, въпреки че не е най-интересното събитие, европредседателството ни дава възможност и да чуем различни външни гледни точки, да понесем конструктивна критика за това как се справяме като общество. Това винаги е полезно.
Като човек учил и живял и в други европейски държави, кои умни решения там искате да видите и в България?
Ако говорим за нещо физическо, то със сигурност искам да видя у нас технологиите да се интегрират в образованието, за което добър пример са скандинавските държави, а не да се забраняват. Искам също и по-приветлива и екосъобразна градска инфраструктура - например повече паркинг сгради, каквито съм виждал в Англия особено.
Тези неща обаче са незначителни на фона на по-важната промяна, която бих искал да настъпи в мисленето и самосъзнанието на обществото. За нея няма умно решение, с което да стане изведнъж. Трябва дългосрочно старание, по-добро образование и информираност.
А ако обърнем въпроса - кой е добрият български пример, за който бихте искали да разбере останалата част на Европа?
Казвам го от личния си опит понеже съм имал късмет да бъда заобиколен от такива хора. Искам Европа да разбере за изключително големия брой българи, които започват развитието си от неблагоприятна позиция и полагат нечовешки усилия, за да преодолеят пренебрежението, с което ги гледат по-развити народи, и да се изкачат до върха.
Тези хора учат по три езика, рано се отделят от семейството си, живеят сами в тесни стаи и прекарват по 16 часа на ден в университета и на работа, докато постигнат целите си, независимо дали тези цели са свързани с България или не. Тук не говорим само за Григор Димитров например, а за българи, които са извън светлината на прожекторите, но които трябва също толкова да ни вдъхновяват да развием потенциала си. Те са пътеводната светлина за мен.
Можете ли да се определите като българин, завърнал се от чужбина, за да осъществи мечтите си тук?
Връщането ми в България винаги ми се е струвало като естествена и логична стъпка, защото сърцето ми е тук. Не съм се върнал толкова с мисълта да сбъдна мечтите си, колкото с тази да се доразвия като човек тук и, ако мога, да допринеса за положителна промяна в обществото.
Бихте ли направили опит да опишете младия българин с три думи?
С три думи не бих опитал да опиша дори само един човек. Що се отнася до младите българи, те са особено сложна група за описание. Постоянно влизам в контакт с две, три, че и повече крайности. Виждам млади българи, които няма да се спрат пред нищо, докато не изградят добър живот за себе си и семейството си. Виждам и такива, които още преди да навършат 20 години са потънали в дълбока незаинтересованост. Ако ние като общество успеем по някакъв начин да ги извадим от нея, България ще процъфти за нула време.
За водещия
Петър Георгиев е на 23 години и е едно от най-младите лица на Българската национална телевизия. Възпитаник е на 91-ва Немска гимназия в София, а журналистическото си образование получава в Университета в Нюкасъл, Великобритания и в Софийския университет "Св. Климент Охридски".
През студентските си години стажува в медии като "Гардиън", "Скай Нюз" и "Скай Спортс". Негови материали са публикувани също в "Дойче вече" и VICE. От 2016 година е репортер в БНТ, като работата му в обществената медия бе откроена с награда от конкурса Mtel Media Masters миналата година.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.

Д. Тодоров: Инфлацията може да се вдигне между 0,5% и 1% при цена на петрола над 100 долара
Dow Jones се понижи с над 750 пункта в новия си най-лош ден за 2026 г.
BMW се стреми към възстановяване в Китай чрез своята серия Neue Klasse
Тръмп замрази 106-годишен закон в САЩ, за да намали цените на бензина
Най-слабото място на бизнеса у нас са процесите и координацията между екипите
Атаката срещу газово находище в Иран оцвети в червено европейските борси
Хороскоп за зодиите за 19 март: Овните да почиват повече, Стрелците да рискуват
"Ноктите с аерограф" - хит в маникюра за 2026 г.
Освен скъпото гориво: Още един удар по шофьорите на дизелови коли
Движение без усилие: Алтернативи на традиционните тренировки
ЕС въвежда нови забрани на пазара на употребявани автомобили
Децата със строги родители имат проблеми във връзките си като възрастни
Спортът по телевизията днес, 19 март
Мачовете по телевизията днес, 19 март
Всички резултати от Шампионската лига. Ето и двойките на 1/4 финалите
Голяма новина за ЦСКА и Лудогорец, Левски също е замесен
Мощен Ливърпул разнебити Галатасарай, идва ред на ПСЖ
Байерн мушна само 4 на Аталанта и подпечата екшъна с Реал
Дневен хороскоп за 19 март, четвъртък
Новолуние в Риби на 19 март – мечтаем смело, но не бързаме
Таро карти за април за всяка зодия
Ново начало за 3 зодии на 20 март – пролетното равноденствие
„От семенцето до чинията“ от Мишел Дормъди
5 минималистични хит тенденции в маникюра за 2026
Литературно събитие събира над 30 артиста в близо 50 срещи във Варна и страната
Деца се запознаха с интересни легенди от Североизтока
Над 1100 учители се обучиха да използват изкуствен интелект в учебния процес
Пета гимназия е №1 по мини футбол за VIII-X клас в „Ученическа купа Варна 2026“
Има ли риск за овошки тази година?
Живопис, музика на живо и триизмерни прожекции при откриването на изложба във Варна
Рядко явление в Атлантическия океан: Морски гиганти са забелязани на неочаквано място
НАСА с необичаен призив: Снимайте градушките!
Ще се превръщат ли роботите-фермери в тор след края на експлоатацията си?
Мощна магнитна буря ще удари Земята между 19 и 22 март
НАСА планира ежемесечни кацания на Луната през 2027 г.
Възможен ли е извънземен живот на луни, реещи се в мрака на Космоса?