Двата космически апарата ARTEMIS на НАСА, които започнаха своя път към Луната от околоземна орбита през юли 2009 г., се добраха до нея, където в продължение на 7-10 години ще изследват вътрешната структура на земния спътник, съобщава НАСА.
Сондите ARTEMIS (Acceleration, Reconnection, Turbulence and Electrodynamics of the Moon's Interaction with the Sun) представляват един вид "вторично" използвани космически апарати. Това са два от петте неголеми спътници от проекта THEMIS (Time History of Events and Macroscale Interactions during Substorms), които са изстреляни през 2007 г. за изследване на магнитното поле на Земята.
Тези пет спътника са се намирали на различни орбити – един на една трета от разстоянието до Луната, друг – на четвърт, и три – на една шеста от дистанцията.
С уредите и детекторите на апаратите са проследявани едновременно процесите в различни точки на магнитосферата. Благодарение на тези сонди учените са получавали нови данни за механизмите, предизвикващи полярни сияния.
През 2010 г. проектът завърши, но учените решиха да използват два от спътниците на най-далечните от Земята орбити за изследване на Луната. Дадени са им нови имена – ARTEMIS P1 и ARTEMIS P2 – и през 2009 г. те се отправиха към окололунна орбита.
Апаратите се движели по много сложна траектория, с която използвали максимално гравитацията на Земята и Луната и по този начин изразходвали минимално количество гориво. Един от апаратите влязъл в окололунна орбита на 27 юни, а вторият – на 17 юли.
"От своята нова орбита сондите ARTEMIS ще получават важни данни за лунното ядро, състава на повърхността, за това има ли на Луната локални магнитни зони. Проектът ще позволи да получим информация, необходима за разбиране на лунното магнитно поле в Космоса и неговите връзки с магнитосферата на Земята", отбелязва ръководителят на проекта Дейв Сибек от Центъра за космически полети Годард.
Участниците в проекта отбелязват, че този проект представлява прекрасен пример за "иновационно изпоолзване" на съществуващите космически апарати. Благодарение на високото им качество се получава двойна изгода – нови изследователски възможности и отсъствие на допълнителни разходи на средства на данъкоплатците.