Как изкуственият интелект ще промени начина, по който мислим и живеем?

Най-голямата лъжа, която учител някога ми е казвал, е, че трябва да се науча да смятам деление на ръка. Цяло поколение ученици чу това твърдение, основано на погрешната идея, че няма да имаме калкулатори в джобовете си, когато пораснем.

По онова време изглеждаше немислимо, че един ден всеки ще носи устройство, което не е просто калкулатор, а такова, което по същество съдържа всички човешки знания. Появата на смартфоните ми позволи да забравя по-голямата част от математиката, която учех в училище през 90-те и началото на 2000-те години – както и исторически дати, географски явления и научни формули – без това да повлияе съществено на ежедневието ми.

Но сега една нова технология е предизвикателство не само за това, което трябва да научим, но и за начина, по който учим. Най-новото поколение приложения с изкуствен интелект, като ChatGPT, Gemini и DeepSeek, правят традиционните домашни задачи остарели, имайки способността да пишат оригинални есета или да попълват работни листове за секунди.

Неотдавнашна реклама на приложението за помощ при писане Grammarly показа ученик, който се бори с домашното си. След като открива новия инструмент с изкуствен интелект, той казва: „Уау, това звучи като мен, само че по-добре“.

Преподавателите бързо интегрират изкуствен интелект в своите часове и преструктурират учебните курсове, за да отчетат тази фундаментална промяна, но някои философи и футуристи призовават за пренаписване на цели учебни програми.

Според нарастващ брой застъпници фокусът трябва да се насочи към критичното мислене, логиката и разсъжденията. Без тези умения съществува риск от прекалена зависимост от ИИ. Ако инструменти като ChatGPT обработват всички наши задачи за разсъждение и съхраняват всички факти, които някога бихме били принудени да помним, тогава съществува риск мозъкът ни дори да започне да атрофира поради липса на употреба.

По-рано тази година изследователи от Microsoft и университета Карнеги Мелън в САЩ установиха, че прекомерната зависимост от генеративния изкуствен интелект кара работниците да губят основни умения като креативност, преценка и решаване на проблеми.

„Използвани неправилно, технологиите могат и водят до влошаване на когнитивните способности, които трябва да бъдат запазени“, пишат изследователите в проучване, в което подробно описват своите открития. „Ключова ирония на автоматизацията е, че чрез механизиране на рутинните задачи и оставяне на обработката на изключения на човешкия потребител, вие лишавате потребителя от рутинните възможности да практикува преценката си и да укрепва когнитивната си мускулатура.“

Това може да се види дори в начина, по който хората използват изкуствен интелект в социалните медии. Неотдавнашна популярна тенденция включва хора, които държат предмет зад лист хартия или плат и след това го заснемат от ъгъл със слогана „Как огледалото знае какво има зад него?“

Десетки коментари под едно скорошно видео, споделено в X (Twitter), маркирано с Grok, чатботът с изкуствен интелект, създаден от компанията на Илон Мъск xAI, попитаха как е възможно това. Чатботът предостави отговори, както беше поискано, без потребителите да е необходимо да ангажират критичните си способности.

Поглеждайки по-напред в бъдещето, напредналите системи с изкуствен интелект може да ни накарат да преосмислим как се учим да живеем в свят, където по-голямата част от работата дори не е необходима.

Професорът от Оксфорд Ник Бостром, който е най-известен с предупреждението си от книгата си от 2014 г. „Суперинтелект“, че изкуственият интелект ще излезе извън контрол, разглежда въпроса в последната си книга „Дълбока утопия: Живот и смисъл в един решен свят“. В нея той си представя близко бъдеще, в което изкуственият интелект и роботите ще могат да изпълняват задачи толкова добре, колкото всеки човек.

„Вместо да оформяме децата да станат продуктивни работници, трябва да се опитаме да ги образоваме да станат процъфтяващи човешки същества. Хора с високо ниво на умения в изкуството да се наслаждават на живота“, пише той. „Може би това би включвало култивиране на изкуството на разговора. По същия начин, оценяване на литературата, изкуството, музиката, драмата, филмите, природата и дивата природа, спортните състезания... биха могли да се преподават техники за осъзнатост и медитация. Хобита, креативност, игривост, разумни шеги и игри – както играене, така и измисляне. Ценителство. Култивиране на удоволствията на небцето. Празник на приятелството.“

В разговор с The Independent миналата година професор Бостром описа тези неща като „радикални бъдещи възможности“, когато стигнем до етап, в който днешните проблеми са решени и отговорността за по-нататъшния прогрес може да бъде прехвърлена на изкуствените тела и мозъци.

В този момент обществото може да се отдалечи от ефективността, полезността и печалбата и да се насочи към „признателност, благодарност, самостоятелна дейност и игра“.

Това може да включва усвояване на физически умения или дори игри, които изкуственият интелект е измислил отдавна. Изкуственият интелект е усвоил шаха преди 30 години, но ние все още искаме да играем.

Компютрите побеждават човешки шампиони по шах, откакто Deep Blue на IBM победи Гари Каспаров преди близо 30 години, но хората все още се радват да играят – и гледат – шах. По същия начин, ако изкуственият интелект усвои знанията, ние все още ще се радваме да ги придобиваме.

Това означава, че дори в този бъдещ сценарий ученето все още намира своето място. 

„Мисля, че страстта към ученето може значително да подобри живота на свободното време“, пише професор Бостром в „Дълбока утопия“. „Отварянето на интелекта към науката, историята и философията, за да се разкрие по-широкият контекст на моделите и значенията, в които е вграден животът ни.“

Това отразява подобни настроения, изразени преди близо век от бившата първа дама и активистка Елинор Рузвелт, която насърчаваше присъщата ценност на ученето – че то не е просто средство за постигане на цел, а самоцел. „Най-важното е да се учиш“, каза тя. „Ученето е живот“.

Анализът е на Антъни Кътбъртсън за The Independent