Страховете в Силициевата долина: Има ли AI балон и може ли да се спука?

Страховете от спукване на AI балона растат в Силициевата долина, съобщава Би Би Си.

На конференцията DevDay на OpenAI тази седмица шефът на компанията Сам Алтман направи нещо рядко за американски технологичен лидер – отговаряше открито на журналистически въпроси. 

„Знам, че е изкушаващо да напишете история за балона. Има много аспекти на изкуствения интелект, които в момента са силно надценени“, заяви той.

Дебатът в Силициевата долина за това дали компаниите за изкуствен интелект са надценени става все по-остър. Съмненията, че част от ръста в оценките им е резултат от „финансово инженерство“, нарастват. Алтман призна, че инвеститорите ще правят грешки и че „глупави стартъпи“ ще получават огромни суми, но настоя, че при OpenAI „се случва нещо истинско“.

Все повече предупреждения идват от институции като Bank of England, Международния валутен фонд и шефа на JPMorgan Джейми Даймън, който заяви, че „нивото на несигурност трябва да е по-високо“.

Ветеранът Джери Каплан, участвал в четири технологични балона, предупреди, че мащабът на инвестициите днес е много по-голям дори от този при дотком (.com) бума – и че когато балонът се спука, „ще бъде наистина зле“ и ще повлече със себе си икономиката.

Проф. Анат Адмати от Stanford подчерта, че е изключително трудно да се определи кога сме в балон, докато той не се спука.

AI компаниите са отговорни за 80% от ръста на американския борсов пазар тази година, а глобалните инвестиции в сектора се очаква да достигнат 1,5 трилиона долара до края на 2025 г. В центъра на вниманието е OpenAI, която сключва сделки за стотици милиарди: $100 млрд. с Nvidia за създаване на центрове за данни, милиарди с AMD за оборудване, $300 млрд. с Oracle и съвместни проекти със SoftBank.

Тези сложни финансови схеми – включително инвестиции на доставчици в собствените си клиенти – пораждат тревоги, че търсенето може да е изкуствено подсилено. Алтман призна, че инвестиционните заеми са „безпрецедентни“, но добави, че и растежът на приходите е такъв – въпреки че OpenAI все още не е на печалба.

Подобна практика напомня за Nortel, телекомуникационен гигант, който преди фалита си изкуствено стимулираше продажбите чрез заеми на клиенти.

Според експерти има тревожни сигнали – обявяване на мащабни проекти без реално финансиране, наплив на дребни инвеститори и бум на акциите на свързани компании като AMD. Междувременно се изграждат гигантски дата центрове, които може да се окажат ненужни, ако секторът се срине.

„Създаваме ново човешко екологично бедствие – огромни центрове в пустини, които ще ръждясват и замърсяват, след като инвеститорите изчезнат“, предупреди Каплан.

Все пак някои виждат и положителна страна. Както интернетът се роди от „пепелта“ на дотком балона, така и днешното свръхинвестиране може да положи основата за бъдещи иновации.

„Да, може да има финансови рискове. Но това ще създаде нови продукти и преживявания, за които днес дори не си представяме“, казва Джеф Будие от Hugging Face.

Големият въпрос е дали капиталът за финансиране на тези грандиозни планове ще се изчерпи. „Изглежда Nvidia е последният инвеститор, способен да вложи $100 млрд. в друга компания“, казва анализаторът Рихард Ярц.

Опасенията са ясни - ако балонът се спука, последствията няма да засегнат само AI сектора – а и цялата глобална икономика.