BGONAIR Live

Кристина Кирова: Боровец е красивият дом на една джаз приказка безкрай

Снимки: Личен архив

Снимки: Личен архив

автор: Мария Вълчева

Кристина Кирова е завършила Националната гимназия за древни езици и култури „Константин-Кирил Философ“ през 2012 г. и НМА „Проф. Панчо Владигеров“ със специалност „Поп и джаз пеене“ през 2016 г. Още от тийнейджърските си години се включва активно в клубни изяви. Първият ѝ концерт на голямата сцена е на Международния джаз фестивал в Банско през 2012 г. с „Old Gold Band“, по покана на създателя на фестивала д-р Емил Илиев. Същата година Кристина участва в „Нишвил Джаз Фестивал“ в Сърбия и в „Аполония“ като гост-изпълнител в концерта на Васил Петров. През 2013 г. Кристина Кирова участва в „Дикси Джаз Фест“ във Велико Търново с Dixie Band Teteven, следват изяви и на други фестивали. През 2015 г. Кристина започва да работи с талантливия пианист и композитор Ангел Николов, с когото основава своята група. През 2021 г. издава първата си песен „Лунна светлина“, написана от нея и Ангел.  

Кристина, Вие за втори път приехте приключението да ръководите джаз академията за деца на Международния джаз фестивал "Д-р Емил Илиев" в Боровец. Колко силно бяхте мотивирана да приемете и този път поканата на д-р Таня Илиева?

За мене беше удоволствие и чест да водя Лятната джаз академия за деца в рамките на международния джаз фестивал в Боровец. Благодаря на д-р Илиева за поканата и за възможността да се докосна до най-важната част от публиката на това значимо и вдъхновяващо събитие – децата, които някой ден може и да гледаме на голямата сцена. Но, по който и път да поемат в живота, те имат най-важното – отношението, уважението и любопитството към изкуството. С такива деца имах възможността да общувам, да ги ентусиазирам и да се вдъхновя от тях. 

Продължи ли приказката за джаза и през тази година?

Тази година беше още по-приказно от миналата. С натрупания опит от първата ми Академия за деца и с искрената ми любов към тях, се получи приятно и вдъхновяващо за мен продължение. Както обичам да казвам – джазът е много стара приказка безкрай и това е любимият ми начин да го обясня на децата.

Как откликнаха децата, а и техните родители?

Любопитен факт за мен е, че Лятната академия за деца всъщност беше интересна и за родителите. Никога не е късно да заобичаш музиката, още повече джаза и да бъдеш „въвлечен“ в магията на импровизацията. Радва ме, че децата, както миналата година, така и тази, откликнаха с интерес. Участваха активно и изненадващо за мен, знаеха много за джаза. Като цяло за музиката, за инструментите, дори за класическата музика. Имаше деца, които свирят на инструменти. Специален гост беше и Виктория. Едно вдъхновяващо и талантливо момиче, което вече има своите успехи на джаз сцената. Публиката има възможността да я чуе в Боровец на откриването на фестивала, с Бигбенд  Благоевград. Тя е млад артист, със зряло и красиво отношение към музиката, а и към изкуството като цяло. По време на Лятната академия предизвиках децата да нарисуват как усещат джаза, тя нарисува един великолепен саксофон. Другите деца също имаха много впечатляващи рисунки, докоснаха ме и с начина, по който реагираха на музиката и импровизациите – с радост и увереност. Поздравления за родителите, които насърчават децата си да живеят с изкуството. 

Имаме ли нужда да съхраняваме традициите в джаза?

Да! Светът винаги е имал и ще има нужда от джаз! Тук в България има изключителни музиканти, артисти на много високо ниво. Трябва да съхраним традициите, трябва и да ги подкрепяме.    Преди промените след 10 ноември 1989 г. тази музика трудно си пробиваше път на сцената. Беше почти непозволена, а в по-ранните години от тоталитаризма даже забранена. Някои музиканти по това време дори бяха в лагери за изпълненията си на джаз. 

Доколко джазът е навлязъл у нас и на кого дължим неговото разпространение? 

До днес джазът е навлязъл и се е настанил на родната сцена до такава степен, че ми се струва почти нереално някога да е бил непозволен. За тези времена съм слушала много от родителите си, но тъй като съм родена след промените, за мен всичко това завинаги ще бъдат просто факти, история. Не мога да ги преживея като съвременник, за което се радвам. От малка слушам музика, за която някога някой е щял да бъде гонен само заради това, че я харесва, камо ли ако я изпълнява, твори. Към днешна дата джазът е по-популярен сред хората тук – първо заради изключителните музиканти, защото „България е територия на духа“, както е казал акад. Лихачов. Огромен принос за джаз културата в България безспорно има и д-р Емил Илиев. Той беше човекът, който не само превърна един планински курорт като Банско в известна джаз дестинация, но и през десетилетията е вдъхновил много музиканти, артисти да се развиват в джаза, защото кой не е мечтал да се изяви на тази сцена? Дал е път на много български музиканти, включително и на мен. Имах първия си концерт на голямата сцена, когато бях само на 19. В следващите години имах още няколко концерта, била съм част и от съпътстващата програма и джемсешъните. Музикантите се събираха и не само се изявяваха, кипеше творчески процес. Д-р Илиев подкрепяше артистите като създаде фестивал, който се превърна в легенда. За навлизането на джаза у нас като популярна и уважавана музика той има изключителен принос. Каквото и да кажа, ще е малко. Днес д-р Татяна Илиева продължава неговото дело и е изключително последователна в мисията си да превърне Боровец в лятна джаз точка. С всяка следваща година виждам все по-голяма публика пред сцената и смятам, че тя подхожда със същата обич към джаза, както д-р Илиев, и че е научила тънкостите от неговия подход към фестивала. Моите поздравления, че Международният джаз фестивал „Д-р Емил Илиев” продължи и ще продължава да подарява на българската, а и на присъстващата международна публика, магичното изживяване между планинска прохлада, разговори за всякакъв вид изкуство и концерти на висота. А Боровец е красивият дом на една приказка безкрай. 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
Новини
Свободно време
Водещи
Последни новини
Четени
Най-четени за седмицата