Как усвояваме европарите

Зад числата прозира една друга статистика – договорените средства са много повече от тези, което реално са влезли в сметките на бенефициентите. Това означава, че теза пари са все още виртуални средства. И все още не е ясно колко от тях ще успеем да разплатим до края на периода.
Вече е ясно, че ще загубим милиони по Програмата за селските райони, няма да усвоим всички средства и при рибарството и аквакултурите.
За съжаление неусвоените средства са загуба за страната ни, защото еврофондовете се явяват основен стожер на икономиката в периода на криза.
Фермерите, например, разчитат най-вече на евросубсиидиите при условие, че националния бюджет за земеделие е прекалено рехав. Общините и бизнеса също търсят инвестиции основно чрез европроекти.

Когато говорим за усвояване на парите от фондовете на общността е необходимо да стане ясно къде отиват тази средства – стигат ли до дребния и средния бизнес и изпълняват ли мисията си оперативните програмите?

Успя ли, например, Програмата за развитие на селските райони да ограничини обезлюдяването на българските села? Създаде ли нов поминък в тях? Колко от усвоените средства са за проекти в най-малките населени места? Реалността показва, че за голяма част от нашите сънародници тези пари остават мираж.
И тук са поуките за хората, които пишат стратегическите документи и определят критериите за програмите през следващия период - 2014-2020 година – да договарят изисквания, които са постижими от българските производители, бизнеса, а не да поставят бариери чрез завишени норми и стандарти.

Разпределението на средствата по програми и по мерки трябва да е съобразено с нуждите и възможностите на родните производители и бизнеса.
И другото важно условие – договарянето на средствата да е в съответствие с реалните приоритети на държавата. Защото освен програми за развитие, които представяме в Брюксел, трябва да има и реформи, които реализираме в България. Само така можем да подобрим работата с парите от ЕС и те да достигат до всички български граждани, не само до определени елити.

Намаляването на бюрокрацията, опростяването на процедурите за кандидатстване, подобряването на административния капацитет, децентрализацията на одобряването на проектите както и осигуряването на ресурс през гаранционни фондове са важна предпоставка за бързо и ефективно усвояване на евросрествата.
Практиката показва, че с еврофондовете работим на приливи и отливи, с променлив растеж и в условия на липса на ясно изведени приоритети.
Не е важно само колко средства сме усвоили, а какъв е дългосрочния ефект от тях върху българската икономика, инфраструктурата, развитието на регионите у нас. Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.