КАКВО ДА СЕ ПРАВИ ВЪВ ВРЕМЕ НА „НИЩОПРАВЕНЕ”?

Вече няма никакво съмнение, че текущата работата по българския проект за е-Правителство няма да даде използваеми резултати. Текущите проекти по ОПАК, които се изпълняват от МТИТС в качеството му на бенефициент са лошо дефинирани и се изпълняват в условията на липсваща инфраструктура за семантична оперативна съвместимост. Заданията за тези проекти са плод на някаква мъглява (не „облачна”!) представа за това „Що е е-Правителство и има ли то почва у нас?”. Част от тази представа е свързана с някакви изменения на Закона за електронното управление (ЗЕУ), които трябваше да предшестват стартирането не само на проектите, но и създаването на заданията за тях. В момента има някакво предложение за Закон за изменение на ЗЕУ, което отразява всичко друго, но не и някаква ясна идея за реално изграждане на е-Правителство.

Всъщност предложените промени в ЗЕУ служат единствено да осигурят необходимия законов регламент за приемане на резултатите от проектите в качеството им нанесъвместими продукти.

Външно се създава впечатлението, че се правят много неща, фирмите усилено работят за да изпълнят съвестно заданията по сключените договори, но от всичко това няма да излезе нищо реално използваемо.

Така измисленото определение „нищоправене”, колкото и измислено/изкуствено да звучи всъщност се оказва точна характеристика на настоящата ситуация.

ЕДНА ДРУГА СТРАНА НА „НИЩОПРАВЕНЕТО”

Все още в администрациите битува неправилното схващане, че някой „ще им направи” техните ресурси за е-Правителство. Естествено този „някой” е ресорно отговорното ведомство, което между другото полага усилия именно за насаждане и поддържане на подобно мислене.

Истината е, че дори и ресорното ведомство да действаше правилно и в съответствие с ресорната си отговорност за е-Правителство, то това пак нямаше да свърши необходимата работа по места. Добре е да се напомни, че съгласно ЗЕУ ресорната отговорност касае преди всичко създаване на централно използвани ресурси- регистрите на е-Правителство, ЕСОЕД, системата за единно време и някои други.

Администрациите по места трябва да изпълнят важен набор от дейности, които да ги подготвят за изпълнение на други дейности, чиито резултати именно ще им осигурят ресурсите за предоставяне на електронни услуги. Между другото, коментираната „ресорна отговорност” касае и методическо подпомагане на администрациите за изпълнение на тези дейности.

Носителите на посочената ресорна отговорност не дават и най-малък знак, че я осъзнават, или поне че я разбират. Това обяснява и липсата на практически действия в насока на такова методическо подпомагане.

Ето защо, оставени „на самотек” повечето от администрациите реализират добре познатия български принцип- кат не знаиш к’во да праиш, праиш к’вото знаиш.

И администрациите правят:

Купуват нови лицензи за ИС, които са негодни не само за предоставяне на е-услуги, но и за необходимия преход към цялостна обработка на съдържание в електронна форма
Заменят една негодна ИС с друга, също толкова негодна
Изпълняват консултантски проекти с неясно предназначение и приложимост на продуктите от тях
И т.н. и т.н.

Това също е една форма на „нищоправене”...

А ВСЪЩНОСТ ИМА МНОГО ВАЖНИ НЕЩА, КОИТО ТРЯБВА ДА СЕ НАПРАВЯТ

Действително болшинството от ИС в администрациите трябва да бъдат модернизирани или заменени с други, съответстващи на изискванията на ЗЕУ. Това съвсем не е трудно да се направи. Дейностите посочени в Администрациите и Закона за електронното управление (1) вече са изпълнени от някои администрации, но те са твърде малко.

Твърде малко са и администрациите, които са извършили или извършват технологична реорганизация на своята дейност- Администрациите и Закона за електронното управление (2). Внедряването на резултатите от такава реорганизация не е сложно- Администрациите и Закона за електронното управление (3).

На настоящия етап, ако дори само това се извърши, ще се направи твърде голяма крачка към по-добра и по-ефективна работа на администрацията. Заедно с това ще се повиши готовността за започване на работа по създаване на ресурси за изпълнение на е-услуги- Администрациите и Закона за електронното управление (4).

Добре е отново да се напомни, че при съществуващата липса на изградена инфраструктура за оперативна съвместимост (ПЛАТФОРМА за практическа реализация на електронни услуги – 2010г.) и инфраструктура за предоставяне на е-услуги, реално не е възможно да се създават правилно работещи ресурси за предоставяне на е-услуги по места в администрациите.

В момента някои администрации създават ресурси за предоставяне на е-услуги, но всички те не съответстват на изискванията на ЗЕУ. Ясно е, че след време те ще бъдат преработвани и на пръв поглед със създаването на такива услуги се пилеят напразно пари.

Но повечето от тези услуги са много полезни. Скоро работата по е-Правителство няма да се ускори, скоро няма да бъдем свидетели на реално прилагане на ЗЕУ и очевидно скоро няма да се наложи преработването им. Тоест, услугите са „неправилни” (каквото и да означава това?!), но добре че и тях ги има.

ИМА ЛИ ЛИМИТ НА ТЕЗИ ПОЛЕЗНИ, НО „НЕПРАВИЛНИ” УСЛУГИ?

Това е важен въпрос, защото липсата на отговор по него може да създаде неправилното впечатление, че със създаването на такива услуги може да се изгради е-Правителство.

Коментираните услуги имат две важни особености:

· Не използват (вътрешно административни) услуги от други администрации

· Не използват и регламентираната със ЗЕУ технология за идентификация на физически лица

Очевидно броят на услугите, които могат да се изпълняват без използване на услуги от други администрации не е голям. Това са всъщност услугите, за изпълнението на които не се изисква прилагане на други документи при заявяването им с хартиени заявления. Това е лимитиращият фактор, който не може да бъде преодолян с каквито и да е (високо) технологични средства, или компромиси със законите.

Втората особеност привидно не е пречка, но това важи за използване на услуги от малко на брой администрации. За да се използват коментираните услуги от дадена администрация се налага да се извършва някаква специфична регистрация, заместваща регламентираната със ЗЕУ технология за идентификация на физически лица. Така се налага многократно извършване на подобна регистрация в различните администрации.

Естествено никой няма да започне да се регистрира наред в администрациите, защото потенциално може да му се наложи някога да използва услугите им в електронна форма. Тоест и втората особеност всъщност има силно лимитиращо влияние върху използването на коментираните услуги.

Направените заключения са правилни, но те са полезни само на пръв поглед.

От тях не произлиза никакъв напредък в реализацията на проекта за е-Правителство.

Излиза, че с писането на настоящия материал и за съм направил едно „нищо”.

Уважаеми Колега,

За съжаление и ти който прочете този материал не допринесе с това за напредък в реализацията на проекта за е-Правителство.

Излиза, че с четенето на настоящия материал и ти си направил едно „нищо”.

ТРЯБВА ДА СЕ ИЗМЪКНЕМ ОТ КАПАНА НА „НИЩОПРАВЕНЕТО”!!!

Любомир Благоев

Февруари, 2013г.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.