Не е ли време да променим „правилата на играта”?

Идват избори. Избори, в условия, в които липсва реален избор за кого да гласуваме. Възможността за избор е сведена до това да изберем по-малкото зло.

Не е ли време, вместо да изберем поредния месия, обрал наказателния вот от управляващите към дадения момент, да променим „правилата на играта”?
Не говоря за разни анархически глупости или пък за връщане на времето отпреди 89-та. Говоря за мажоритарни листи и възможност за отзоваване на народни представители, кметове, дори президент. А защо не направо президентска република?

По принцип партийната система на представителната демокрация  и парламентарната република са  най-добрите варианти. Но явно в българските условия този модел не работи. Вместо партии с лидери имаме лидерски партии. Но всичко свършва до избирането на депутатите, а после и на правителство. Да се чуди човек депутатите ли командват правителството или правителството депутатите. Дори отговорността на лидерите се размива в общата безотговорност. Всеки прехвърля топката, всеки прехвърля отговорност. Правят си далаверите, няколко депутата се карат от трибуната, а по-голямата част от тях си стоят тихичко на скамейките. И гласуват послушно. Каквото каже Главния (независимо кой е той). Защото на следващите избори може да не са в пропорционалните избирателни листи. Статуквото може да се наруши, само ако се изпокарат в политическите си игрички. В крайна сметка става така, че правителство и парламент обслужват интересите на няколко човека за сметка на интересите на цялото общество.

Винаги така става. Винаги. Независимо дали мнозинство в парламента има партията, за която ти самия си гласувал. И после псуваш лидера й, който по правило е станал премиер.
Единствената възможност за коректив на обществото са масови протести. Както през 97-ма по времето на Виденов. Дори днес чух коментари на някои политически анализатори, че тези „някакви си” стотина хиляди протестиращи по улиците на България не били представителна извадка, голяма част от българите били харесвали правителството ...

Дали ще бъде такава ситуацията, ако има възможност за отзоваване на депутати? Дали партиите ще сложат в листите послушни мижитурки и „парашутисти”. Дали мажоритарния кандидат ще гласува по команда на правителството, ако знае, че може да бъде отзован само с няколко хиляди гласа? А как ли ще работи в такава ситуация правителството? Дали ще си клати краката три години и чак в края на мандата ще се сети, че има работа за вършене. За далаверите като заменки на гори, застрояване на защитени територии и други откровено лобистки действия въобще да не говорим.

Чувам също така идеи да се избира пряко и министър председателя. Всъщност вече има измислена такава система – президентска република. Така и така живеем в условия на лидерски партии, българина обича да гласува за лидери, не за идеи. Защо президента да има само представителни функции? Да може да назначава премиера и правителството. И да носи пряка отговорност за тях. Бюджета да се приема от Народното събрание, като последното да има възможност за импийчмънт на президента. Както и народа да има възможност сам да отзове президента. Мажоритарна система в екстремен вариант.

Няма да е идеално, който и вариант да се избере. Но не виждам как може да бъде по-зле, отколкото е сега.