Българио, Българио

Бащата седи пред телевизора, погълнат от новините на деня. Отвсякъде протести срещу високите цени на парното, на тока, отчаяни хора, решени да се борят за правото си на достоен живот. Стиска юмруци, от време на време нещо проговаря, неразбираемо свъсил вежди, удря с юмрук по коляното си, забравил за болката, която сам си причинява.
А в другата стая синът му си учи уроците. В целия вихър на бурята от информация до ушите му достига един величав въпрос от ученика:
- Тате, не чуваш ли, бе? Колко пъти те питам кой е написал „Българийо, за тебе те умряха”. Госпожата каза да прочетем цялото стихотворение.
Знам, че ти знаеш…
Родителят е бил някога отличен ученик по български. Без да се замисля, отговаря:
- Чичо Вазов, моето момче.
За момент се откъсва от черната информация, от мрачната статистика, която идва от всички канали. Сеща се за куплета и почва да рецитира:
„Българийо, за тебе те умряха,
една бе ти достойна зарад тях,
и те за теб достойни, майко, бяха
и твойто име кат мълвяха,
умираха без страх.”
Момчето се провиква отново:
- А ние имаме ли го това стихотворение?
- Разбира се, че го имаме! – с някаква почти патриотична гордост отговаря бащата. – Някъде в събраните съчинения, там виж!
Минутка тишина между двамата. И след това пак въпроси на малчугана:
- Не мога да го намеря. Колко книги са това на чичо ти Вазов?! Помощ от родител! Help! – отчаяно се предава юначето.
- Провери в първата половина на събраните съчинения – помага бащата дистанционно на ученика. Телезрителят се е раздвоил между новините на деня и проблемите с българския език на тийнейджъра. Възмущението от безобразията, които вижда на екрана, не му позволява да отиде да помогне. Лъжите, с които се опитват да замажат проваления 23-годишен преход от социализъм към демокрация го изваждат от равновесие. За някои може и да е успешна смяната на системата. За повечето българи това обаче си е чист провал, направо национална катастрофа. Спомня си поговорката, научена някога от родителите – „Интереса клати феса”.
Отново зов за помощ:
- Моля ти се, ела да го намериш. Ама ти сигурен ли си, че това е от Иван Вазов?
- Виж някъде в първите пет книги…
Следва отново напрегната тишина. В това време започва някакво дискусионно студио с актуалностите от деня. Героят на нашето време не издържа. Още малко, ще почне да плюе по телевизора, като че ли той е виновен за всичко лошо в страната. Става, изключва го с гняв и отива при готованчото в другата стая да помага в търсенето на великите стихове на Вазов.
А в това време му идва и мисълта: „А бе, героите умряха, защо ли умряха?! Дали виждат сега какво е тука? Ако можеха, сигурно щяха да възкръснат и да дойдат да ни оправят. Сигурно се срамуват от нас. В колко още битки такива герои са дали живота си за България?! А ние какво седим и чакаме? Докога така ще се влачим на последните места на всевъзможните световни статистики!?…”
С вещината и усета на познавача стихотворението най-после е намерено – „Новото гробище над Сливница” – том 3, събрани съчинения от 1975 г. Ученикът е готов с домашната, а дали е разбрал през това време какви мисли са минавали през главата на баща му?
…
„Но що паднахте тук, деца бурливи” – За България!…