Това също може да е сценарий

Защо хората протестират? Какво означава констатацията, че е изчерпан политическият модел? Кой точно модел е изчерпан и защо?

Има ли смисъл искането за ВНС или е сценарий за мимикрия на “миропомазаните клики” чрез стесняване на основата на демокрацията? Защото искането за 120, 100 или 80 народни представители е именно това. Защото ако сега един депутат се избира примерно с 20 хиляди гласа, при намаляването на техния брой ще се избира с двойно повече гласове, ситото ще стане още по-гъсто и в НС ще попадат само добре опаковани, пригладени и послушни на олигархията хора, или лесни за корумпирани изгладнели наивници. А за тях ще пилеем пак толкова пари, колкото и сега с мотива, че били по-малко, но вършели…повече работа.

Олигархията и нейните икономически интереси няма да изчезнат автоматично. Нито ще се саморазпуснат доброволно, както  си въобразявахме през 1990, 1991, 1997, 2004 и 2009 година.

Те ще търсят начини да запазят своите позиции и власт. Включително и чрез промени в държавното устройство.
Ама щяло да има мажоритарен вот. Мажоритарният вот се прави с пари и с популярност. След 25 години преход, оглупяване, чалга, смехотворни “випове”, оядени коментатори, подла, поръчкова и бизнесменска социология, нефелна, комична или безсмислена журналистика, (защото не постига обществени цели извън кампаниите за благотворителност, но това е друга сфера) изтощено лидерство и фрустрирано население  - кои са днешните популярни?

В голямата си част те са слуги на досегашното. Негови родители, роднини и деца, любовници и приближени, консуматори и трубадури…Не ги мразя. Наблюдавам ги със съчувствие и любопитство, радва ме дори тяхната жизненост. Но се съмнявам, че ТЕ могат да управляват.

Това не означава, че сред тях няма и смислени хора, че институциите ни нямат потенциал, че партиите трябва да отидат на “бунището на историята”. Че социолозите, които кукуригат по вятъра и журналистите, които действат като стадо, дори когато си пишат заглавията, не могат да мислят. Сигурно могат. Но им липсва характерът, без който се губи смисълът на властта. (Нали няма защо да обяснявам, че публичността също е власт?)

Липсва им и страданието, която е път към разбирането на другия. Тъй като ТЕ никога не са изстрадвали истински последиците от своите действия. За тях е плащал народът.

И тук стигаме до отговора на горните въпроси.

Хората са навън, защото е прекъсната връзката (ако изобщо е съществувала) между волята на СУВЕРЕНА и действията на избраните от него. Защото днешните партии са неспособни да формулират общо благо и да му подчинят своите действия. Защото техните лидери са с претенцията да са ВОДАЧИ, но нямат посока, извън своята лична и кланова изгода…

Този парламент все още има властта да отговори на исканията на протестиращите. С няколко законодателни промени той може да намали сметките за парно и ток.

Ако не го направи, а продължи да прехвърля въглените на президента, партиите му ще се провалят на предстоящите избори.

Но това също може да е сценарий.