Един подсказвач написа

УВАЖАЕМИ СВИДЕТЕЛИ НА ПРЕХОДА,
Как се стигна до тук? Все по-често си задавам този въпрос. Спомням си учебниците по история, където имаше нещо такова, че е налице революционна ситуация, когато властимащите не могат да управляват по старому, а управляваните няма какво да губят и са готови на всичко, за да се измъкнат от проблемите си. Да, това е от учебниците преди 1989 година, но има много истина. Перефразирано е, защото иначе е много ретро.

Ако се върнем в близкото минало резултатите от изборите през 2001 година и през 2009 тодина са продукт на символични протести към управляващите. И двата опита се провалиха и затова кризата се задълбочава. Двата опита бяха в рамките на действащата Конституция, която е и предпоставка за техния неуспех. Защо?
Защото независимостта между трите власти е само проформа. Тя не същесвува в действителност.

Законодателната власт е над останалите, защото изпълнителната власт се избира от Народното събрание, а съдебната е на квотен принцип с политическо влияние. От какво е продиктувано това? Не е ли един капан, в който е попаднало цялото общество? Защо има отделни избори за местна власт, а няма такива за изпълнителна и съдебна власти? Като се замисли човек не е ли по-добре законодателната власт да определя правилата, в рамките на които да се управлява държавата от изпълнителната власт, но министър прредседателя да се избира пряко от гражданите.

Той трябва да ръководи управленски екип, който да работи по установените правила от законодателната власт. Контролните функции трябва изцяло да са в действително независима съдебна власт. Какво означава парламентарен контрол? Една говорилня в определен ден от седмицата, която се превръща в поле за полически изяви, но нищо от това не следва. След като има законово установени правила и те не се спазват, тогава логично е проблемът да се реши от съдебната власт. Но не тази съдебна власт, за която има съмнения за нейната независимост, а друга, в която магистратите на ниско ниво да се избират пряко от гражданите. Оттам съдебната власт да е устроена пирамидално, като ниските нива избират по-горните. Следователно в основата е конституционния проблем и неговото отлагане с мотиви, че трябва много добре да се премисли преди да се започне действие не би трябвало да се счита за правилен. От момента, в който се съгласим, че има такъв проблем, трябва да се съсредоточим върху него и да търсим решение. Противното би означавало само неговото разрастване. Или все още си мислим, че нямаме такъв проблем?

Стане ли дума за избори, то веднага изплува терминът „купуване на гласове”. Има известни решения на този проблем, като задължително гласуване или определяне праг на валидност на избора. Защо по отношение на референдумите има прагове, а за другите избори – не. Не виждам друг извод освен този, че силният на деня диктува правилата на цялото общество. Искаме ли това да продължава така?

Да се върнем на изначалния въпрос. Стигна се дотук като през годините се въведоха минимални и максимални осигурителни прагове, минимална работна заплата и плосък данък. Какво означават минимална работна заплата и минимален осигурителен праг? Една много хубава популистка идея, с реализацията на която неспособността на държавното управление се стоварва изцяло върху бизнеса.

Понеже управлението не е в състояние да обхване процесите на трудовия пазар, затова направо го зачерква, като поставя тези прагове. Преведено към бизнеса това е послание, според което ако не може да осигури определените „минимални изисквания”, тогава да фалира. В същото време има максимален осигурителен праг, от който ползват служителите с високи доходи. Защо? Това елемент ли е от солидарната осигурителна система, каквато се твърди, че е съществуващата, или по скоро прилича на привилегия?

Да, щеше да е просто една привилегия сред многото други, ако не беше следното: Съществуването на този максимален осигурителен праг може умело и сигурно се използва за генериране на средства за подкупи към администрацията по всякакви по размер поводи, в т.ч. участия в обществени поръчки. Напоследък на тях се крепи бизнеса. Как става това? Вече е съобщавано, но ще бъде представено отново. Дадените пари за подкупи се начисляват като работна заплата на едно лице във фирмата, която много превишава максималния осигурителен праг. Например, за сега действащия максимален осигурителен праг от 2 200 лв., осигурителната вноска от общо 30.3 % представлява 666.60 лв.

След като прагът е максимален, то същата сума за осигуровки би следвало да се заплати и при заплата от 10 000 лв., но тогава тя съставлява вече 6.666 % от нея (666.60 лв. / 10 000 лв. в проценти). Няма и 7%. Като добавка към това е наличието на плосък данък от 10%. Облагаемият доход при заплата от 10 000 лв. е разликата от 9 333.40 лв. (10 000 лв. - 666.60 лв.). Данъкът е 933.34 лв. Сумата би била доста по-голяма при облагане на доходите по скала, прогресивно. Изводите са, че има законови предпоставки за осигуряване на финансов ресурс при корупционни сделки. В такава ситуация за всеки инвеститор, в т.ч. чуждестранен, ниските данъци са илюзия.

Всеки разумен инвеститор си дава сметка, че това е примамка, зад която се крие корупция, като действащите закони дават финансовото и осигуряване. Кой би инвестирал при тези условия? Само такъв, който е заблуден или си мисли, че може да се впише и надхитри описаната система. Виждания и предложения за промени вече са правени към МС и НС. За съжаление не са породили никаква дискусия и са оставени в по-обощен вид на адрес
Защо се пише това? Отговор: Помощ от „приятел”! С надежда, че може на някого, ако не се е сетил досега за тези проблеми, да му помогне по-добре да се ориентира.