IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start.bg Chernomore Posoka Boec
BGONAIR Live
BGONAIR Live Новини Днес | 74

Заедно

22.02.2013 | 14:13 ч. Обновена: 26.04.2025 | 12:14 ч. 2
Заедно

И така, след първоначалната еуфория дойде време за исканията. И както навсякъде по света(туй го казвам за да няма пак “българска работа”), след подобни импулсивни протести се появи проблема какво искаме? Каква е целта ни? Заваляха предложения, пред микрофона застават професори, военни, бизнесмени, учители, просяци, крадци, идиоти и всякаква разноцветна сган. Вариацията на предложенията е удивителна – от свикване на ВНС до военна хунта. Класика. Но не трябва да си мислим че това е проблем на народопсихологията, това се случва почти винаги при големи протести, възникнали спонтанно, нормално е – първият порив на хората, на които им е дошло до гуша, е да излязат на улицата. Те са там защото им е писнало, а не защото имат някакви определени искания. Да, но тук започва играта на политиците. След първоначалния уплах, тлъстите паразити се окопитват и задават основния “разделяй и владей” въпрос: “А какви са вашите искания?” Задават този въпрос с престорено съчувствие, с лицемерна усмивка, внушавайки съпричастност. Те – политиците, ни разбират, искат да ни помогнат. Те са на наша страна. Та нали всичко е за България? Протестиращите се стряскат “Искания? Не сме мислили по въпроса досега.” отговарят смутено. Виковете спират, скандиранията изчезват, плакатите се облягат на стената и хората сядат да помислят за исканията. Разбира се основните две искания – “Ония да пукнат” и “Да го начукаме на политиците” не звучат добре по телевизията, колкото и да са искрени. Трябва нещо градивно. Нещо реално. Нещо, което наистина да помогне. Нещо европейско. Българинът е човек индивидуалист, ако двеста човека седнат да мислят, двеста мнения ще огласят простора, кое от кое по-силно изкрещяни. А политиците вече потриват доволно ръце. И питат: “А дали дълбокоуважаемите протестиращи евентуално не биха помислили за създаването на партия?” Много хора се замислят. Звучи добре – партия на протеста. Придава легитимност. Нещата стават официални. Защо не? Политиците седят с безизразно лице, но не могат да скрият мимолетния блясък на триумфа в свинските си очички. Скоро стадото пак ще бъде обяздено. Скоро овцете пак ще бъдат в кошарката. Започват скандалите: Партия или гражданско движение(обединение)? ВНС или сваляне цената на тока? Имунитети, контрол, народна власт… Исканията валят, а искащите се хващат гуша за гуша. Политическите гниди вече не седят с безизразни лица. Сега те се смеят високо и искрено и ни гледат сеира… Исканията са важно нещо, придават ъ-ъ-ъ пълнеж на протестите. Дават цел. Смисъл. Отговор на въпроса “За какво се борим?”. Дават посока, така протестиращите знаят накъде са тръгнали. Но има нещо по-важно. А особено важно е това нещо за нас – българите, защото традиционно имаме проблеми с него именно поради мрачния ни индивидуализъм. Ако имаме това нещо, имаме всичко. Ако имаме това нещо, няма нужда от искания. Всичко ще си дойде на мястото. Ако имаме това нещо, утрешния ден ще е по-добър от днешния – гаранция. Ако имаме това нещо, ще живеем живота си. Ако имаме това нещо, децата ни ще живеят по-добре. Ако имаме това нещо, ще контролираме политиците двайсет и четири часа в денонощието. Ако имаме това нещо, няма да има нужда нито от “Партия на протеста”, нито от участие на гражданите в парламента, нито от хунта, нито от каквото и да е. Кое е това нещо? Това нещо е най-големият кошмар на политиците. Често го сънуват, събуждайки се обляни в пот. Това нещо е нашият единствен шанс. Една дума: ЗАЕДНО. Как мислите, възможно ли е българите най-накрая да бъдат заедно? Опитите досега са по-скоро провал. Заедно. Голямата мечта на великите българи – заедно… Голямата цел на толкова много, умни хора. Заедно. Това е голямата цел на протеста – заедно. И това е главният приоритет на политиците – да не сме заедно. Защото заедно можем всичко. Без значение какво е. Заедно искаме намаляване на тока? Няма проблеми. Заедно искаме увеличаване на пенсии и заплати? Няма проблеми. Заедно искаме двеста и четиридесет депутати да направят челна стойка пред НС? Няма проблеми. А защо няма проблеми? Защото сме заедно.
Защо този протест е толкова важен? Защото постави началото на нещо невиждано досега: Българите, бавно и колебливо се учат да бъдат ЗАЕДНО. Разбира се, не е лесно. Ще има провокатори, ще има скандали. Само не трябва да забравяме целта. Целта не е тока, или заплатите, или корупцията, целта е да сме ЗАЕДНО и ако сме заедно, и тока, и заплатите, и корупцията скоро ще бъдат озаптени. Трябва да има синхрон – ако студентите протестират, миньорите ги подкрепят и обратно. Протести във Варна? Веднага поддържащи протести в Пловдив и София. Ако са заедно, българите могат да спрат работата на държавата и да постигнат целите си за нула време, без дори да излизат на улицата, само трябва да сме ЗАЕДНО. Протест в БДЖ? Протест във ВМЗ? Никакви такива. Подобни мероприятия са обречени. Но да кажем железничарите или оръжейниците правят уговорка с останалите(национален сайт, или група, създадени с тази цел, могат да служат за синхронизиране действията на хората) и нещата стават съвсем различни – хора протестират в Перник с исканията си, хора протестират и в София в подкрепа на перничани и ето, протестът вече не е локален, той е общонационален, а това е съвсем друга работа – виждаме резултата в момента. Или стачките. Една стачка на железничарите не може да стресне политиците. Те не ползват обществен транспорт. Пука им че баба Гинка не може да иде на лекар. Но една общонационална стачка блокира държавата и тя спира да функционира. Кофти за политиците, добре за хората. Какво по-хубаво от една обща стачка? Един почивен ден – жената да свърши малко работа вкъщи, да си види децата. Мъжът да иде на риба с приятели… Готино нещо е националната стачка, питайте гърците. Можем да постигнем всичко много лесно… ако сме заедно.
Сега му е времето. Времето да бъдем заедно. И ние сме. За пръв път от толкова много време. За пръв път от десетки години ние сме заедно. Ех, да бяха живи Ботев и Левски… сигурно нямаше да повярват. Само не трябва да се отпускаме. Трябва да знаем какво искаме. Ние не искаме Велико Народно Събрание, не искаме хунта, не искаме оставка. Искаме да сме ЗАЕДНО. Другото ще дойде от самосебе си.

  Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.

Новини
Виж всички новини
Водещи
Последни новини
Четени
Най-четени за седмицата
ОЩЕ НОВИНИ И СТАТИИ

Investor

Bgonair

Bloombergtv

Gol

Automedia

Tialoto

Puls

Az-jenata

Teenproblem