Защо не протестирам вече?

Бях участник в протестите през първите дни в Бургас, водех и хора със себе си. Издигахме протестен глас срещу ЕРП-тата и монополите. Искахме да накараме държавата да не гледа безучастно как ни ограбват. Считам, че направихме това, което трябваше –  казахме какво искаме и задействахме механизма за промяна.

Отказах се да ходя, когато забелязах, че около мен ставаха все повече пийналите младежи и хората с необуздана агресия, готови да набият всеки различаващ се с от тях (не обобщавам, защото мнозинството са честни и миролюбиви хора). Това вече не беше моят протест. Не приемам лозунги от типа „ Искам всичко и то веднага!”

Казахме какво искаме,  приеха го, сега трябва внимателно да следим дали се изпълнява. Ако нищо не се променя в рамките на служебното правителство съм готов отново за протести. Но не е реалистично да очаквам, че още утре всичко ще се промени.

Колкото до настояването за „задължителна гражданска квота” в различните съвети и комисии съм доста резервиран. Имам опасението, че поради липса на сигурни контролни механизми, те скоро ще станат част от тези, срещу които протестираме.

P.S. Подкрепям единствено продължаване на протестите във Варна до свалянето на кмета.