Стопанисване или Безстопанственост?

 Доста се говори напоследък за България като нестопанисвана, изоставена, необгрижвана от народа и правителството си държава, разрушаваща се от безотговорното управление на правителството си.

Но хайде да поговорим какво е това Стопанисване и от къде ни е познато то?

Знаем добре от историята, че преди да дойде "Народната власт" и да завземе и ликвидира частната/лична собственост и да я превърне в колективна и държавна/народна в България е имало повечето малки и средни стопани, което са имали някаква по вид и количество собственост, която са стопанисвали, т.е. грижели са се за нея, обработвалия, работели са на или с нея, печелели са определени средства, които влагали в стопанството си и т.н. Имало е и по-едри собственици наречени чорбаджии, фабриканти и т.н., които наемали и чужда работна ръка, като с това се задължавали да осигурят на работниците си работа и средства за препитание.

Т.е. от по-горното обяснение се вижда, че да си Стопанин това е вид ангажимент, който някой поема към нещо, което е негова собственост. Ако вземем за пример собствеността като нива. Тогава нивите или трябвало да се обработват  лично от собствениците или от наеманите от тях работници или запустявали и от тях не можело да се извлече никаква реколта, т.е. блага.

Стопанин бил и този, който е глава на семейство – има жена (стопанката на къщата) и деца.

С идването на Народната власт и с лишаването от частна собственост се изкривява и съзнанието на хората. Поколението, родено през това време вече не познава собствеността като ангажимент и необходимостта от нейното стопанисване. Не познава отговорността на това да имаш. Да съхраняваш и увеличаваш своето имане, стопанството.

Държавната/колективна собственост се оказа чудесна форма за ликвидация на моралните цености на хората като отговорността за съхраняване, подобряване, развитие на собствеността си от всякакъв вид. Колективната собственост доведе до колективна отговорност, която много лесно се преформира в безотговорност.

И до днес си спомням как ме хвалеха, че въпреки, че съм наемен работник "работя като на свое", че съм отговорна и съхранявам интересите на работо-дателите си. Моите деца се научиха да работят също така – да са лично заинтересовани от успеха на фирмата, в която работят и на всякъде са ценени. Те знаят да са стопани на ... чуждото.

Тези дни, след като дъщеря ми си остави новото колело на улицата под дъжда и не си го прибра цяла седмица, се запитах  дали съм ги научила да бъдат добри стопани и на своето, дали не пазят чуждите интереси повече от своите. Разказах й как е било важно добрите стопани да се грижат за конете, кравите си, стадата си, колите, защото те им дават прехраната независимо от времето и сезона. Да вложиш за да получиш, но за това друг път...

Това, за което искам да напиша на кратко е, че лишавайки ни от възможността да притежаваме собствености и да я стопанисваме, ние се лишихме и от добрите страни да стопанисването – да се научим на  трудолюбие, отговорност, ръководене, влагане на енергия в нещо, което ти я връща с благодарност, да си отговорен за нещо повече от себе си, да зениш и да бъдеш благодарен за това, което имаш, да бъдеш дълновиден и прозорлив и т.н. Всичко това, което те прави добър стопанин.

Днес, разултатите от тази липсата на частна собственост са видни. Тя доведе до безотговорност на всички нива и криво разбрано безгрижие и безхаберие.  Липса за желание на ангажираност, доведе до това, че младите хора не са готови дори да се ангажират със създаване на семейство и раждане на деца.

Голяма част от тях работят тежко и трудно, но веднага пропиляват спечеленото без да се отнасят и към парите си като добри стопани.

Нека погледнем и от друга тл.т.  как се отнасяме към себе си и към телата и духа си. Далипсе отнасяме към себе си като добри стопани на телата и духа си? Грижим ли се за тях? Влагаме ли енергия за тяхното развитие. Отговорни и лично ангажирани ли сме или отново смятаме, че и те са държавна собственост и обвиняваме правителството за тяхното състояние?

Често ми казват, че ние принадлежим на Бог. Т.е. ние не сме наша собственост, а всичко принадлежи на Бога. Какво значи това? Че сме освободени от отговорността, от стопанисването на създаденото от Бога ли? И ако някой е създал нещо, например света, и ни го е дал за временно ползване, трябва ли ние да се отнасяме така безстопанствено към него?

Ако Бог или родителите ни са ни е дали живот, то трябва ли ние да се отнасяме с такова пренебрежение и отрицание към него?

С написаното бих искала да ви поканя да се замислите – Добри стопани ли сте? Дали бихте искали да си възвърнете това хубаво качество – да стопанисвате – усърдно, с радост, със старание, с любов и благодарност всичко, което имате или ви е дадено за времено ползване?

Нека заедно като добри стопани на Планетата, на държавата, на дома, на улицата, града, на телата, разума, духа, на всичко, което е в нас и около нас да се замислим и трансформираме разрушителните си сили в творчески и градивни. Нека да градим стопанството си, а не да го ликвидираме и рушим. Да градим живота, света, околната среда. И нека да не започваме от толкова далеч или от толкова голямо, а от близото и малкото -   от нещо в себе си.

Какво като добри стопани сте готови да направите за личното си стопанство, наречено Аз?

27.2.13 г.

Виктория Леви-Реувен