Самозапалването на ковача майстор Димитър Димитров - Четвърти случай на самозапалване в България - този път пред Президентството. При чиновническо-комунистическия феодализъм в България - не ти дават да работиш ако не си човек на някого и нямаш протекции горе във властта
51-годишният ковач на желязо Димитър Димитров повече от 20 г. е вадил хляба и тоя на детето си, с майсторските си ръце (Видео - http://youtu.be/UudhhxY9RRg). Димитров е изработвал всякакви аксесоари за дома от ръчно изкован метал и е бил един от най-добрите останали ковачи в страната. Ковачът следвал старите методики, изработвал мебели, спални, огради, парапети, врати, порти, свещници, подкови и др. Преди 2 години обаче, чиновниците от РИОКОЗ (Регионалната инспекция за "опазване" и "контрол" на общественото "здраве") по жалба на друг паразит плюскащ бюджетни пари, бивш полицай на име Христо Чорбаджийски, затворили работилницата на Митко, защото тя "Не била според нормативните документи и допустимото ниво на шум" по техните стотици страници бумаги. Човекът остава без хляб, който завистливата и злобна към обикновените хора чиновническа класа му грабва от масата, дори не за да го окраде, а само от желания да скапе живота на един българин, от гола омраза към всеки който не е от чиновническото съсловие и няма връзки. 2 години тоя човек, който никому не е сторил зло, не е крал, не е убивал, вадил е цял живот хляба с честните си ръце, живее като куче и си търси работа, само защото чиновниците са лишили целия му живот от смисъл, искали са да унищожат него и близките му физически - оставяйки го без възможност да се препитава и да издържа семейството си.
Снимка на Димитър Димитров в затвореното му от чиновниците ателие! Години наред тези хора са невидими и безгласни. В битките и войните, които водят с институции, нормативни актове, статуквото, злобата, завистта и бюрокрацията, те винаги са сами, мразени от медии, "интелигенция", държавен апарат като мръсни, прости, частници, чорбаджи и кулаци.
"Има златни ръце, правеше даром ковани огради и врати на хората в селото, подари дори кръста на черквата в Крайници" - разказа бащата на Димитров. “Съседката на Димитър Димитров в село Крайници, община Дупница, Венета Асенова се разплака, след като разбра, че той се е самозапалил пред президентството в София. “Митко е добро момче, кротък и възпитан, съседи му попречиха да работи. Напоследък идва рядко, не е конфликтен, поздравява всеки....” Бедни ми Митко! Мразиха те само защото не си крал, живял си честно и не си чиновник! Ама на кой му пука! Чиновникът и медията мразят и презират такива хора, искат да го смачкат и унищожат, а децата на тия като Димитър Димитров да са проститутки на повикване, за гордата чиновническа класа, която нарича всички извън държавния апарат “Андрешковци”! Успяват – Вече над 1 милион човека са без работа, само защото телевизиите са заети да снемат как надути държавни служители, за които не само няма криза, но и тлъстеят всяка година покачващи се от по няколко хиляди лева заплата (само миналата година им качиха заплатите с 30%), със "служебни" коли, "служебен" бензин и на които останала оцеляла рая, население и бизнес в държавата, плаща социалните осигуровки, докато чиновниците гордо се "борят" със “спекулата”, цените на яйцата, “мръсните частници” и “кулаци” като Димитър и всеки който е посмял без тяхното благоволение и без да си плати подкупите да работи.
Бившият полицай от РУП-Дупница - Христо Чорбаджийски на когото държавата плаща тлъста пенсия, пред огромната си къща-палат на няколко етажа, вероятно е искал парцела върху който е работилницата на майстора и пуска донос срещу него. От РИОКОЗ веднага удовлетворяват молбата му. Нали единия е частник, който си вади сам хляба, а другия "наш човек", бивш полицай, бивш член на БКП, милионер от “борбата” с престъпността. Бившият полицай, живее и си харчи парите в Италия, дори не живее в селото!
На 29 октомври 2009 г. с наредби на МВР, Министерство на регионално развитие и “благоустройство” са въведени няколкостотин допълнителни и противоречиви една на друга точки и условия които хора като Димитър Димитров трябва да изпълнят за да може да работят. Някой е взел бонуси за тези наредби, друг служител гордо е обяснявал пред камерите "как се е преборил със злото в държавата", в лицето на хора като самозапалилия се Димитър Димитров, а за тия като Димитър остава само едно – Или да умрат като факли пред президентството, или да решат проблема с враговете които ги мразят. Амин!
ПС: Революцията в Тунис от 2011 г. избухна по същата причина - Момче което е вадило хляба на семейството си, с една сергия плодове (Мохаммед Буазизи) е прогонено от работното си място от местните чиновници. Момчето се обръща за помощ към кмета на града, но никой не му обърнал внимание, пък и защо, то е бай никой, няма връзки, не е човек на никой горе, пука им за него! То няма повече с какво да храни майка си и сестра си - обречени са на мизерия и глад. Самозапалва се и само след дни след неговата смърт Тунис пламва в така наречената Révolution de jasmin!
При социализма в СССР - държавата не даваше да се работи на частно, но назначаваше хората на работа.
При капитализма в Германия - държавата не дава работа, но позволява на хората сами да създават работни места. Германия в момента има най-ниската безработица от Втората световна война насам и е износител номер 1 в света на всякакъв вид стоки и услуги с висока и ниска добавена стойност.
При чиновническо-комунистическия феодализъм в България и Тунис - не ти дават да работиш ако не си човек на някого и нямаш протекции горе във властта, но не ти осигуряват и алтернатива, освен смешните социални "програми" които пак служат за да могат да се крадат пари и с които дори не може да си платиш тока.