Предсрочните парламентарни избори винаги се насрочват с кратък срок . Така стана и този път. И постоянните кандидати бяха заварени подготвени. Сега трябва в кратък срок да извършат такава подготовка, за която при обикновените избори плановете се крояха отдалече. Разбира се развиването на по-голяма скорост не стресна мераклиите и не се отрази за намаляване на желаещите да работят "на ползу роду", както преди години обясни мотивите си за влизане в парламента един кандидат. Напротив - желаещите сега са много повече. Това ми напомни за един хубав разказ от миналото - написан в 1899 тодина от Михалаки Георгиев. На сегашните поколения този автор е неизвестен. Те са на "ти" с Хари Потър, Батман и тем подобни и нямат време да обръщат погледа си към миналото. Разказът е със заглавие "Меракът на чичо Денчо". Героят си издействал да го приеме министър и поискал той да го назначи на държавна служба. И започнал да му разправя каква служба е харесал. На отиване за срещата видял в градската градина оркестър от военни да свири и весели гражданите. Видял какъв зор изпитват тези с "големите бурии". "На тупанджиите работата била лесна, но констатирал, че не е малка беля да мъкнеш толкова голям тупан. Ама видял един да стои пред них, па хванал една клечка, нема ни колко две педи, па ни духа, ни у тупан бие, а само си върти така на вятър клечката, божем и он нещо върши." Па си мислил чичо Генчо: "Весела му майка, тоя да знае, че живот живее - без мъка живее." Та харесала му тая служба и казал, че има мерак да го назначат на нея.
За "щатните политици " като добре дошло им дойде народното недоволство от мизерията, до която ни докараха управниците - да сме на последното място от 27-те страни в ЕС. Но и организаторите на протестите, макар че уж не щат и да чуят за политиците, които са виновни за това дередже, започнаха да търсят контакти с тях и като възможност да станат депутати. Така движението "Меракът на чичо Денчо" намери много по-привлекателна служба от тази с размахването на пръчката и много по-доходна. Изтъкнатият борец срещу корупцията във високите етажи на властта Янe Янев се похвали, че в листите на РЗС имало 26 кандидати за депутати от партията му РЗС и 25 от т. н. "гражданска квота". под надслов: "Влез в политиката. Смени системата." Имало солидна част от млади хора, завършили образованието си в САЩ, Канада, Франция, Великобритания. И имало още 200 молби на кандидати, които се разглеждали от специална комисия. И Янев "гарантирал, че ще вкара 20 - 25 депутати в Народното събрание /НС/". Като пишат какви специализации имат в известни университети на Запад /доскоро такива се хвалеха все за Изток/, стигам до извода, че те най-много да са имали време само да минат край тях и да си заверят командировъчно. Българските "Калинки" са с фалшифицирани български дипломи, та дори в Турция започнаха да не ги признават, че какво остава за по-далечни дестинации. В. "24 часа" като помества тази информация, съобщава, че поне още десетина партии имали по толкова "кандидати за слава" и изчислява, че досега кандидатстват 2 000 души. А точната сметка е 2 051, защото авторът е пропуснал вече включените в листата на РЗС 51. Ами една група от протестиращите толкова се е самозабравила и оповести, че ще вкара в НС 160 депутати - явно се надява да има квалифицирано мнозинство от 2/3 и да си развява байрака както намери за добре. Една група протестиращи засега е посочила само една кандидатура - на служителка в бензиностанция и сега се надява да осигури спомоществования за гаранция в ЦИК. Ами не се държи сметка и за възможностите на "студентския протест" в състав от пенсионери, работници и чиновници, някои от които дори не знаели за какво са отишли в София и кой им плаща превоза и наема за залата Арена "Армеец", но "лице" на който станал докторът хонорис кауза Христо Стоичков, макар че не е бил студент.
Като чета какви идеи и претенции изповядват праправнуците на "чичо Денчо", ми настръхва косата. Вярно е, че в Конституцията няма никакво изискване кандидатите за депутати да имат поне начално образование, но може ли да искаш да я сменяш без дори да си я прочел. Най-революционно настроените препоръчват дори като най-сигурно средство за свалянето на този режим - ДА НЕ СЕ ГЛАСУВА...Ами какво ще се прави? Ще чакаме някой Deus ex machina /Бог /слязъл/ с машина/, който разрешавал заплетените ситуации в древногръцките трагедии. Друг пък от Ботевград отишъл във Варна пред общината и обявил гладна стачка с искане общинските съветници да си подадат оставките, защото бил безработен и нямал средства за издържане на семейството си. Чудно откъде пък е намерил пари да прекоси от единия до другия край на страната. И не е ли истинска диктатура един човек да налага волята си на 51? Трети предлагат през зимния период да се спрат изпълнителните дела за неплатени сметки за електрическия ток. Четвърти искат да не ги гонят от жилищата им, които са ги ипотекирали за обезпечаване на взети заеми и не си плащат вноските. Ами те надминават и анархистите! Преди години имаше такъв анахронизъм, че председател на Държавния съвет може да стане 18-годишен, но и при най-жестоко престъпление най-тежкото наказание "смърт" не може да се налага на лица под 21 години. Явно законодателите са преценили, че лице под 21 години още не е узряло да отговаря за грозни престъпления, но това не му пречи да има право да бъде избран начело на държавата. Разбира се пълна глупост е тази възможност да се осъществи, но нека покажем колко сме демократични. И всички заплашват, че ще се запалят в знак на протест. И не само плашат, но и се палят. А служебното правителство вместо да анатемоса подобни ексцесии, обяви национален траур за запалилия се от Варна. Все едно, че е национален герой. И даде лош пример за последователи.
В древна Гърция един неизвестен жител на град Ефес в желанието си да обезсмърти името си подпалил храма на Диана, едно от седемте чудеса на света, в самата нощ, когато се родил Александър Велики /356 г. преди Христа/. Получил се обратният ефект - вместо деянието да му донесе слава, жителите на Ефес забранили под страх от смъртно наказание да се произнася името му. Вярно е, че в Чехословакия в 1968 г. се запали Ян Палах като протест срещу окупирането на родината му от войските на Варшавския договор /България също бе сред окупаторите!/ и той бе обявен за национален герой, но разликата между двата случая е огромна.
Ами преди случая във Варна двама бивши военни застреляха целите си семейства също поради безизходицата, в която са изпаднали. Оставаше само и тях да "героизират" по същата логика.
Служебното правителство е много мудно и има сериозна опасност в малкото оставащо време да не може да свърши нужното. Председателят му започна да се изявява като пиар и да успокоява хората, че нямат намерение да вдигат данъците. Една съвсем ненужна акция "губи време", защото изглежда, че и той не знае, че данъците се изменят само от Народното събрание, а такова в момента няма! И не е нужно такова "успокоение", още повече, че Симеон Дянков вече е вън от играта.
Антон ЧАКЪРОВ, адвокат
Стара Загора, 26.2.2013