Една невярна теза за рухването на социализма

С такова заглавие в "Поглед инфо" излезе статия на проф. Васил Проданов, в която той дава своите аргументи срещу тезата на леви и десни икономисти, че "социализмът е загубил икономическото съревнование, оказал се е икономически нежизнеспособен и е рухнал". 

Ето и моето мнение по въпроса:

Още натурфилософите от XVII век стигат до заключението, че ако искаме да установим кой от два града е по-богат, трябва да сравним в кой от тях има развити повече професии. Тоест, благосъстоянието на една икономическа система, нейната потенциална възможност да се развива, зависят от мащаба на тази система и съответно от възможностите за задълбочаване разделението на труда. Същият извод по-късно е формулиран и от Адам Смит, който обаче, прави и друго заключение, че дълбочината на процеса по задълбочаване разделението на труда не само зависи от мащабите на икономическата система, но и след достигане до определено равнище процесът спира по-нататъшното си развитие.

Например, в едно малко село, изолирано от околния свят, не може да има тракторен завод, но в страна с няколко хиляди фермери той е напълно икономически обоснован. Но и тук има значение мащабът на търсенето. Колкото е по-голямо то, толкова по-широки възможности за технически иновации могат да бъдат прилагани в произвежданата продукция.

Социалистическата система за разделение на труда беше несравнимо по-малка като мащаб, спрямо алтернативната западна система за разделение на труда. Да не забравяме, че от началото на 70-те Китай също пое курс към интегриране във втората. Това обективно направи надпреварата с предизвестен край.

И въпреки, че имаше битка на Давид срещу Голиад, нещата за съвременниците от 70-те съвсем не са еднозначни. Нещо повече, по-голяма част от западните специалисти обявяват социалистическата система за разделение на труда за победител в Студената война, от която победа, обаче, последната не се възползва, нещо повече - прави всичко възможно Западът да преодолее негативните последици от тогавашните катаклизми - да си припомним, че точно в най-големия петролен шок СССР започва износ на петрол на запад, без това да е съществено важно за икономиката му, започва процесът на разведряване, който дава глътка въздух за тогавашния американски военен бюджет, подписват се споразуменията от Хелзинки за човешките права, което и до днес ни прави заложници на западното разбиране за тяхното спазване! 

Като система с по-малки мащаби, социалистическата система за разделение на труда първа усеща трудностите на кризата, свързани с падането ефективността на производствения капитал и от началото на 60-те години на XX в. започват активни опити за усъвършенстване на системата за управление.

Благодарение на плановите механизми кризисните процеси се държат под контрол и чак до разрушаването на социализма са регистрирани икономически ръстове. Същата криза на падане ефективността на капитала на Запад, както казах, е доста по-разрушителна и критична, което води и до процесите, останали в историята като "Голямата стагфлация от 70-те".