Дa живее денят на автобусния туризъм

Докато се усетим, парите от новия. „социален пакет” ще се изпарят.

Хората все по-трудно ще бъдат убеждавани, че Плевнелиев и Сорос са виновни за всичко.

Трябват нови идеи. И то безплатни.

Вуйчо ми Иван, който навремето лекуваше в поликлиниката на ЦК големци, беше забелязал, че няма по-евтин подарък от ордените. От така наречените „морални стимули”. „Засипаха ме с ордени – оплакваше се той, а как не се сетиха да ми вдигнат заплатата с 20 лв.”

Та искаме да дадем една идея на днешната власт – да обяви още един официален празник. Който ще си бъде почивен ден.

Откакто Бойко Борисов подари на българския народ почивния Разпети петък, никой не се е сетил да продължи идеята.

Църквата първа се сети и предложи в деня, в който почитаме Света Богородица, да не се работи, а да посещаваме църкви и манастири.

Ние имаме по-друга идея.

Реално този петъкът стана за хиляди българи нещо като репетиция за нов национален празник.

Колони автобуси с неработещи българи дойдоха на екскурзия в столицата.

Партиите – организатори можеха да пожалят малко българската икономика и да наберат статисти сред пенсионерите, но очевидно пенсионерите не стоят добре пред телевизионните камери. От БСП са поставили възрастови ограничения – екскурзиантите да не са на повече от 50 години.

Не работиха и стотици тютюнопроизводители, които иначе получават субсидии от държавата.

На работиха служители на общински фирми, защото те най-лесно се водят под строй.

Телевизионните репортери по всякакъв начин се опитваха да предразположат екскурзиантите да си признаят откъде идват, кой плаща автобусите и дали им дават и нещо на ръка.

От една телевизия дебнеха автобусите на ГЕРБ, от друга телевизия – автобусите на управляващите.

Така че е най-добре човек да гледа няколко телевизии едновременно, за да разбере какво стана в петък.

Та за да няма спекулации, предлагаме такива дни да бъдат обявявани за официален празник. На този ден всеки ще може безплатно да отиде до София и да се включи в даден протест.Тогава партийните централи няма да се чудят откъде да търсят пари за автобусите и как да крият, че не става дума за екскурзия, а за партийно мероприятие.

Този ден може да се нарече Ден на туриста, но такъв вече има. Той е в края на август.

Има и Ден на туризма. Той пък е през септември.

Може би новият национален празник да се нарече Ден на автобусния туризъм.

На този ден българският народ може да разпусне и да се разходи организирано до българската столица. Трябва да се уточни на кой ден да бъде празникът. През август не е удобно – едва ли всяка година ще могат да се осигурят политици в София. Може Денят да бъде плаващ. Може даже на всеки три месеца да има такъв протестен неработен ден.

Консултативен комитет, съставен от управляващи и опозиция, ще определя точната дата. Когато не могат да се разберат, да питат Волен Сидеров кога предпочита.

Държавата ще поема пътните и дневните, не би било лошо на екскурзиантите да се дават не само вувузели, но и по един ваучер за дребна покупка в софийски мол. Това ще стане с обяснението, че се стимулира потреблението. Но ваучерът трябва да важи само за часовете след протеста – иначе цялата организация се обезмисля.

От цялата работа единствено прецакани ще останат софиянци, тъй като те няма да могат да се възползват от безплатната екскурзия. Би могло за тях да се организира пък контраекскурзия до морето – за ден-два.

И тогава ще настъпи мечтаният ден – столицата ни ще се освободи от гнилата интелигенция и ще падне в ръцете на истинския трудов народ.