Путин - двигател на руския ренесанс

Въпросът с химическото оръжие на  Сирия стана причина за сериозно изменение на световния баланс на силите. Отстъплението на Барак Обама и Франсоа Оланд, които се готвеха да нанесат военен удар срещу Сирия, бе направо осуетен от предложението на Владимир Путин за решаване на сирийския проблем чрез дипломатически консенсус. Това постави Москва в центъра на международното внимание и определено издигна международния авторитет на президента Путин.

Отстъплението на американския и френския президенти показа как дипломацията преди всичко е запазване на собственото лице при крайно отрицателно настроение на международната общност спрямо американо-френските планове за нанасяне на военен удар срещу Сирия.

Несъмнено Башар Асад е един ужасен диктатор, но външната военна намеса във връзка с употребата от неговия режим на химическо оръжие на 21 август в предградията на Дамаск, само би наляло масло в огъня на сирийската гражданска война. Френската преса единодушно окачествява развитието на събитията след инициатива като принудително отстъпление на Вашингтон и Париж.

Барак Обама своевременно прие, макар и с уговорки руската инициатива като спасителен изход от ъгъла в който сам се бе наврял. Имам предвид силните антивоенни настроения, както в Конгреса на САЩ, така и сред американското общество. Френският печат изтъква, че президентът Путин е направил впечатляващ политически ход, благодарение на който се е превърнал в спасител на мира, и е укрепил позициите на Русия в арабския свят, осуетявайки войната в Близкия Изток.

Независимо от това, дали руската инициатива се възприема като искрена или не, тя получи широкото одобрение не само от световната общественост, но и на главните действащи лица в световната политика, начело с генералния секретар на ООН Бан Ки Мун.

Западът се държеше определено войнствено по сирийската криза, като същевременно не искаше да води никакви преговори с компрометирания диктатор Башар Асад. Не трябва да се забравя обаче, че от самото начало на сирийската криза Москва неизменно бе за търсене на политико-допломатическо решение.

Някои западни издания се опитват да си обяснят резкия подем в мощта на Русия,  която за няколко години преодоля периода на размразяване и стигна до дипломатическа победа.

Световното равновесие постепенно се измеества на Изток, а сега предстои и “ново раздаване на картите”. За да излезе на крючова позиция в световната политика, каквато Москва притежаваше по времето на СССР, президентът Путин се опираше на три главни момента: агресивна външна политика, авторитарна вътрешна политика и силен личен имидж.

Президентът Путин отдавна вече не преследва имперските амбиции на Москва от времето на съветския период, когато бе успяла да завоюва военно-политически позиции по целия свят. Имам предвид съветската подръжка на кубинската революция, както и нейната подкрепа за редица антиколониални режими в Азия и Африка. Но така или иначе, в определен смисъл президентът Путин се превърна в двигател на “руския ренесанс”. Той установи съюзнически отношения с Китай, със страните от БРИКС, по специално с Индия и Бразилия и подкрепя държавите, които се обявяват за нов световен ред. Има достатъчно сериозни основания да се предположи, че ерата на амриканската хегемония е към своя исторически край.

Днес Русия предлага нов път, различен както от западно-центричния световен ред с неговите претенции за разпространение на демокрацията. Но демокрация трябва да има не само във вътрешните работи, но и в международните отношения. По мнението на редица западни автори, господството на Запада  в световен план се е зедържало твърде дълго и глобалната икономическа криза от последните 5 години открива естествена възможност да се сложи край на тази доминация.