И като се заредиха едни дискусии...

     След Безуханова и Г. Първанов учреди в неделя свой дискусионен формат. И двете форми нямало да стават партии според основателите си. Целта им е да се обсъждат проблемите на обществото и да се търсят решения.
    Лошо няма, както се казва. Една дискусия винаги е полезна. В спора и дебата се ражда истината. Общите неща между двете формации, обаче, сякаш свършват дотук.

    Саша Безуханова явно е фигура, избрана от едрия капитал да защитава интересите му. След тоталния провал на досегашните десни партии ДСБ, СДС и ГЕРБ кукловодите в сянка търсят на кого да заложат, за да прокарва каквото им е нужно в обществото, парламента и държавата като цяло. Не че ще спрат да купуват действащи депутати и чиновници и цели парламентарни глупи за лобистките си закони и правителствени решения. Но не е зле да има една нова формация, която лансира идеите. А ако нещата потръгнат - защо да не прерастне тя и в партия? Но засега "политика" и "партия" са мръсни думи и затова - дискусионен форум. Нали?
    Георги Първанов е фигура от съвсем друг калибър. Единственият политик, за който може да се каже, че е и държавник - след двата си мандата като президент. Нещо непостигано от никой друг през изминалите 24 г. на промяната. Втора отлика - за разлика от Безуханова, Първанов е член на партия. При това - на партията мандатоносител в момента.

    Известно е, че БСП никак не обича, когато някой от своите започне да се заиграва с правенето на структури и клубове. Който го направи обикновено стига до един от следните два варианта. Или напуска БСП и постепенно бива забравен в някоя незначителна нова партийка (справка - проф. Н. Василев и АСП, Ал. Томов и Евролевицата или Минчо Минчев и неговата Марксистка платформа, прерастнала в партия след време). Или полека-лека укротява своята вътрешнопартийна опозиционност, подчинявайки се на мнозинството и на избраното от него ръководство на БСП. Както е във всяка истински демократична, но и дееспособна партия, впрочем. 
    Няма да припомням тук постулати от рода на "политиката е изкуство на възможното". Но ми се иска да погадая - реално възможно ли е чрез създаването на някакви дискусионни клубове, които ще се капсулират до голяма степен, да се влияе по-добре на цялата БСП, отколкото ако дискусията се води в цялата партия? Да - учредяването на такива клубове ще стане повод да те поканят в 4-5 телевизионни предавания. Да, опонентите на БСП ще те потупат няколко пъти по рамото - с тайната надежда, че би могъл да разцепиш партията и да им помогнеш по този начин да се докопат те до властта.
    И после какво? Какво, ако в клубовете след дискусии се родят добри идеи? Кой ще ги приложи на практика? Нали затова трябват овластени хора? Или се надяваме, че щом една идея е родена в клуб, а не просто в партия - изведнъж всички останали фактори в политиката и обществото ще я прегърнат дружно? Наивна надежда, както ни научиха изминалите години...
   Ще поживеем и ще видим - какви ще са плодовете от тези две формации. Какво ще изкристализира в тях и ще се приложи за доброто на обществото ни. Но някак си не мога да не съм много скептичен. Просто защото политиката освен дискусии и идеи е и много къртовска и досадна работа, за да спечелиш доверието на хората и да те припознаят като управник. А работата се върши с две неща - със структури и с пари. Нали? :)