А къде ни е държавата?

 Какво прави държавата, в тази държава така не може да се живее, тази държава за нищо не става - добре де, питам аз - А защо за държавата ни все се присещаме когато нещо ни притрябва от нея и ни допре здраво до гъза, че нещо в нея нещата не вървят, както очакваме да бъдат?
 От една страна в България има най-много десни партии на глава на населението, демек партии стремящи се да намалят ролята на държавата в живота ни, а от друга населението за всеки един свой проблем търси помощ от нея?
 Ха, сега де?
 Искаме или не искаме държавата да ни се меси в живота?
 Искаме гарантирани високи пенсии, безплатно здравеопазване, образование, ред и сигурност, а от друга страна... дай да се оправяме сами, без държавна намеса и съответно социална политика, гарантираща горните ни мераци?!
 Примери за това - бол.
Земетресения, наводнения, пожари..., какви ли не природни бедствия се сипят на главите на българите, но нали втория акъл все ни е по-силен, наместо да се застраховат срещу тях ( и съответно да отделят едни ми ти средства като разход), хората за по-лесно чакат от държавата да ги обезщети? Ха?!! Държавата е длъжна да те предпази от твоето собствено безхаберие, така ли? Или не е луд тоя, де не мисли за рисковете пред себе си, а тоя де ще му ги възмезди, щото видиш ли живеел в същата държава? Защото точно така се получава, когато държавата трябва да вземе пари от едни хора, чрез данъците им, за да ги даде на други, чакащи помощ от нея?!
 И да питам аз десните гласоподаватели - А бе, вас не ви ли е срам, да чакате помощ от държавата, след като категорично отричате социалната идея да се взима от имащите, за да се помага на нямащите. Нали в дясното пространство е водещ законът на Дарвин - всеки сам за себе си? Тогава що ревете, че държавата ви била такава, че била онакава, че не ви помагала в трудни моменти?!! Ами помогнете си сами де, нали държавата ви задушава и не ви дава да дишате, та и затова не я щете в живота си!

 Питате ме аз какво мисля и на каква позиция съм тогава?
 На позицията на рационалиста, демек на този човек, който се опитва да гледа обективно към света.
 Не знам,  кой още е чел "Луната е наставница сурова" на Хайнлайн. Е, та ако я е чел, няма как и да не е запомнил една аксиома от нея, а именно "Няма безплатен обяд". Тоест, за да се даде на едни, все отнякъде трябва да се вземе и то се взима от други, които го имат.
 Казано с думи прости и ясни - Аз съм за социалната идея - но идея почиваща на справедливостта!
Всеки един трябва да заслужи помощта предоставяна му от държавата, правото на социални помощи, медицински грижи, сигурност и образование. Да ги заслужи с личната си роля и принос към същата тази държава.
 Защото не е справедливо според мен, едни тъмно зелени тарикати да се издържат с професията "правене на деца", защото видиш ли, останалите били балами за да отделят от заплатите си, за социално подпомагане на първите. Не съм съгласен и детски помощи да се предоставят на хора, които не изпълняват съвестно задълженията си на родители, лишавайки децата си от така нужното им възпитание в  наложилата се с времето ценностна и морална система на българите и редом с тях на цивилизования свят, както и да ги лишават от образование, за да могат те да просят или крадат, наследявайки порочните умения в семействата си.
 Не съм съгласен и с това, да има професията безработен у нас. Ако човек се поогледа около себе си, ще види че има работа за целият китайски народ около нас! Мръсни улици, пустеещи ниви, занемарани фасади и още куп неща, които гледаме с погнуса и определяма с репликата "Ма*ната й на пропаднала тази държава".
 А всъщност пропадането на държавата се дължи на пропадането на самите нас.
 На това, че са спрели да ни дразнят тези неща, които са очевадни, а не ги забелязваме вече. Докато в един момент, не изгубим напълно чувството, че и самите ние сме част от нея. Че държавата - това всъщност сме ние и тя просто е един сумарен образ на всичките ни плюсове и кусури като хора.

 Защо ви написах всичко това ли?
По една много проста причина - преди да се оплакваме от държавата си, нека да погледнем към самите нас и да се запитаме - А аз, какво направих до тук през живота си, за да стане по-добра?
 Защото никой няма да поправи държавата ни, ако преди това не поправим себе си. Като мислене, като поведение, като отговорност към тези преди и след нас.