Метежът на свободните роби

Точно този модел на поведение сред червените партийни кадри е възприет след хиляди години, във времето на най-новата религия на човечеството - Комунизъм. 
- Е, ама къде са робите сред комунистите? - ще попитате вие, изхождайки от максимата, че робът е бил третиран като вещ и с живота му можел да разполага неговия господар както си иска, и то във всеки момент.
Може би да имате право, защото и сред комунистите е имало псевдо такива, с една единствена цел - лична облага. Да, но за да гребеш с черпака от бездънното езеро на благополучието, и то безнаказано, трябва да си истински комунист, лоялен до гроб на своята парния, в лицето на партийния вожд - като за пред хората - и на местния пратиен секретар - в лично отношение, което е много по-здравословно.
Колкото до живота, който не струва и две стотинки, Сталин, ГУЛАГ и Народния съд могат да ни кажат много.

Превратът, извършен през 1989 година, е преврат на свободните роби в двора на императора Тодор Живков. Този преврат, носещ нищо не означаващото име Начало на демократичните промени, не е преврат по необходимост; не е смяната на един изгнил в същността си стил на държавно управление; не е и поглед към нещо по-различно, защото свободните роби бяха до един слепи за реалностите на времето. Въпреки това, поради владещия ги вледеняващ страх, те потърсиха помощта на чужда сила за да извършат дворцовия преврат. Страхът да не изгубят привилегии, имоти, банкови сметки и живота си нахалост; страхът да не стъпят на гнила дъска в стемежа си да сменят императора с друг, който да препотвърди своята лоялност към един друг император, ги накара да потърсят външна помощ. 

Свободните роби се почувстваха действително освободени от сковаващата ги стоманена клетка на комунизма, която не им даваше право да разполагат със сметките си, с имотите си и с любовниците си така, както те намерят за добре. И под привидната формулировка - взета като претекст - "Комунизмът няма бъдеще", те спетнаха един много добре режисиран преврат, от който започнахме да броим годините на нескончаемия Преход. Всъщност, ние днес сме в година 24-та от ерата на Прехода! Дали няма да бъде по-болкоуспокояващо ако отброяваме годините по този български календар?