Анализ на стихотворението „Надежда” от Йорданка Кожухарова, жител на град Златарица

На Николай Бареков

Надежда

Бареков слезе на земята,
Бареков пръв откликва във душата
Безредие да няма във въздуха
И по земята.

Така. Какво може да се каже за 1-ви куплет? Още в 1-вия ред ние разбираме, че второто пришествие, за което се говори в Библията вече е факт. Истински, исторически и космически също. Защото Той вече е слязъл на земята. Нещо като Елвис напусна сградата, само че наобратно. И не само че е в сградата, т.е. на Земята, ами и откликва. Т.е. той е като камбана. Като го удариш и звънти. Говори ти. И, предполагам, колкото повече го удряш, (питаш, говориш му, молиш му се), той толкова повече ще ти кънти, говори. Което също е факт. Телевизионен. Колкото пъти мина през ТВ7 и Той говори. А именно, някой го е ударил (по камбаната) и Той отговаря.
Какъв е смисълът ли? Отговорът се намира в края на куплета. За да няма безредие. И във въздуха и по Земята. Щото едно е да няма безредие във въздуха, а на земята да има. Или обратното, представете си, че има ред на земята, а във въздуха е хаос. Ами те самолетите ще почнат да се блъскат един в друг и край. Апокалиспис. В другия случай самолетите ще си летят, но катастрофите ще се умножават.
А ето, Той се справя и с въздушния трафик и с автомобилните катастрофи. Т.е. Бареков е хем началник на ръководство въздушно движение, хем главния катаджия на републиката. 2 в 1. Нещо, което дори Бойко Борисов не е успял да направи. Нали? Щото аз не си спомням Бойко да е бил хем катаджия, хем началник РВД.
Продължаваме:
Един е той – но няма ли подкрепа,
ще падне скоро от височината.
Най-бързо с мисълта си ти,
променяш парламента и общината...
Тук се връщаме към началната тема за второто пришествие, развита гениално с два реда в началото на 1-ви куплет. Един е той... спомнете си как започва Светото евангелие. В началото бе словото. После аз съм алфата и омегата, началото и края... Т.е. пак се поднася на читателя мотивът, че Бареков е Исус. Какъв ти Исус, самият Христос направо.
Но и Бареков както и Исус (какъв ти Исус, самият Христос) сам нищо не може да направи. Нуждае се от подкрепа. Исус се нуждае от подкрепата на Отца, а Бареков се нуждае от подкрепата на народа. И то без цензура. Нали? Тук авторът гениално приплъзва идеята за сравнение по две художествени линии. Първата е Исус – Бареков, а втората е Отца – народа. Т.е. Отца, в случая е народът. Народът е бащата на Бареков. За майка му нищо не се споменава. Може би това е оставено за милиардите почитатели.
А в края на 2-ри куплет се разбира, че Бареков не е просто Исус. Той е и Люк Скайуокър, понеже владее силата на мисълта и само с мръдване на една от оскубаните си вежди променя и парламента и общината. Не става ясно ако мръдне и двете си вежди наведнъж какво ще стане. Може би това е нещо, което ще се научи в последствие. Примерно в стихотворението Надежда 2, което ще се напише, когато Исус стане министър-председател.
Да обобщим дотук: Разбираме, че Той е Исус (какъв ти Исус, самият Христос), главен катаджия на републиката и Люк Скайуокър.
Следва 3-ти куплет:
Безработица да няма, в бизнеса
корупция да отшумява.
И за младите всичко придобито
във България да си остава.
Тук всичко е ясно. Отново виждаме героят, слизащ от облаците да се бори без цензура с джедайски меч във формата на микрофон с корупцията и безработицата. Безработицата изобщо ще бъде забравена като понятие, а корупцията ще спре да шуми в бизнеса. Например вчера минавам покрай един бизнес и нещо шуми от него. Вглеждам се, то, корупция бе. И цялата на петна. Но скоро вече няма да е така.
И за капак, всичко ще остава за младите. Тук отново е връзката със Светото писание. Щото и самият Христос (оригиналът) говори за децата: „Нека децата идват при мен, не ги спирайте, защото Божието царство принадлежи на такива като тях.”
Разбирате ли гениалността? Не? Обяснявам. Нашият Исус, също като истинския работи за децата. Но за разлика от първия, нашият строи Божие царство тук, на Земята. Нали разбирате, че Борисов с неговите смешни строежи вече е в небитието.
Затова е и стремежът на Той, всичко придобито да си остава в България. Като под „България” се има предвид Божието царство. Т.е. Нашият Исус, доразвива истинския такъв. Даже го и задминава. В което не виждам нищо лошо.
Следва предпоследният куплет:
Документи във бюрата потреперват,
правозащитници – бързо-бързо информират,
да не става всичко хаотично,
структурни промени за добро да има.
Този куплет ни пренася в едно обикновено забързано ежедневие, където обикновеният чиновник се бори с малките си проблеми. Които биха могли да обърнат каруцата (разбирай държавата - Божието царство).
Стратегическата цел е – структурни промени за добро. Гениалното на този куплет е, че се обръща внимание на малкия човек. Както е правил и Чарли Чаплин на времето. Т.е. Той е и Чарли Чаплин на своето време.
Следва и финалният куплет:
По-бързо и по-открито банките
ще пълним с проекти и пари,
но със лихви по-големи
от Европейските страни.
Сега нека за финал да анализираме по-глобално. Какво всъщност научихме дотук? Научихме, че Исус (какъв ти Исус, самият Христос), главният катаджия на републиката + Люк Скайуокър + Чарли Чаплин + строителят на Земното божие царство всъщност има една едничка цел: да пълни банките с проекти и пари от Европейските страни. На това му викам аз, евалла, копеле. Пардон, евалла Исусе.
Не знам какво повече може да се каже, освен Алилуя и да живей.