Мантрата на Меркел- Германия над всичко

Преди две години написах статия под название “Европейска Германия, или германска Европа”. Между другото не използвам думите немски, или немци, защото правилно е да се използват те само за немския език и немската литература. Във всички останали случаи се употребява Германия, германци и германско. А колкото до до европейска Германия, сега става все по-ясно, че трябва да говорим за германска Европа. И то, не само защото при Меркел Германия определя икономиката   и политиката на Европа, но и защото по време на нейното канцлерство вътрешната политика на Германия е определяща и за нейната външна политика.

И така, Германия има сложно разделение и взаимен баланс на властите: канцлер-правителство-Бундестаг-конституционен съд и парламенти на отделните провинции. Тази управленска система на разделение и баланси безспорно е демократична и добре функционираща. Но да се насочим към управлението на Меркел, която много внимателно следи пулса на своите сънародници и на тази основа успява да намери златната среда на техните нагласи и интереси.

Външната политика на Меркел произтича преди всичко от вътрешната настройка и нагласи на германското общество. Наред с това, Меркел взима стратегическите решения по най-важните въпроси на Германия и ЕС. В това отношение тя се отличава с голяма предпазливост и твърда неотстъпчивост.

Същевременно Меркел е делегирала пълномощията на две ключови министерства на Берлин. Въпросите на ЕС, извън статегическите направления, са в ръцете на финансовия министър Шойбле. Въпросите на световната политика и ролята на Германия пък са делегирани на министъра на икономиката Рьослер.Това се вижда най-ясно от германската политика спрямо САЩ и Китай. Не е случайно, че Пекин вижда в лицето на Берлин “сродна душа”, тъй като и германската и китайската икономика са експортно ориентирани, като имат огромен търговски актив. Обективността изисква да подчертая, че Меркел няма специални симпатии към китайското ръководство и неговия модел на държавен капитализъм, но бидейки прагматична, тя слага на първо място икономическите интереси на своята страна.

Тук му е мястото да изтъкна, че германският канцлер посреща радушно завръщането на САЩ при президенството на Обама в Азиатско-Тихоокеанския регион. Това има своето обяснение отново в икономическите и търговски интереси на Берлин. Защото единствено суперсилата САЩ е в състояние да осигури свободата и сигурността  на океанските трасета, което е от съществен интерес за германската икономика. Но отношенията на Германия със САЩ при Меркел се влошиха след разкритията на Сноудън за това, че секретните служби на Америка са подслушвали телефоните на Меркел. Усилията на Вашингтон да омилостиви Меркел, като я покани на специален обед в Белия дом, и й предостави възможността да говори пред Конгреса, не дадоха особено положителни резултати. Наред с това, Меркел е един от инициаторите на трансатлантическото икономическо партньорство, във връзка с което Германия получава сериозни предимства от ниския обменен курс на еврото, което пък от своя страна се дължи на кризата в Южна Европа.
Ще отбележа, че ниският обменен курс на еврото е много изгоден за конкурентноспособността на германската продукция на световните пазари. От своя страна, това е обяснението защо Берлин подържа южноевропейските страни като Гърция, давайки й огромни кредити и следи внимателно развитието в Италия.

Канцлерът Меркел, дъщеря на протестански пастор,  завършила квантова химия в Източна Германия, се издигна на върха на ЕС като без преувеличение ще изтъкна, че тя е най-влиятелният политик в Европа и най-влиятелната жена в света. За това са изиграли не малка роля нейните качества на ума и характера. Но мисля, че още по-важна роля за нейния трети пореден мандат на канцлер на Германия, изигра способността на Меркел да вдъхне на германската нация чувството за нейната водеща роля в Европа, наред с безспорното класиране на Германия в челната тройка след САЩ и Китай.

И още нещо съществено, външнополитическите маневри на Меркел, наред с умението с което тя прекара Германия през сътресението на глобалната финосвово-икономическа криза, я нареждат в челото на световните лидери. Но мисля, че все пак, парадигмата на Меркел си остава – Германия над всичко.