БСП успя!

БСП успя!

Българите имаме една много отличителна черта – ние обичаме да сравняваме. Да сравняваме нашето положение с това на други европейски държави, да сравняваме нашите заплати с тези на американците, да сравняваме нашето образование с това на финландците, и т.н. и т.н. Предполагам обаче, че единственото, което все още не сме сравнили, е нашия манталитет с „техния“.. на западняците. Когато бях малък и мой приятел (или такъв на нашите) се връщаше от чужбина, обясняваше със захлас как там, ако си дори на 5м. от пешеходната пътека и имаш намерение да пресичаш, всички коли покрай теб спират. Бяха хубави истории. Аз пък като ги слушах си цъках с език. Вие като сравнявате цъкате ли с език и казвате ли си: „Ех, колко е зле при нас“?

Освен манталитета, колко от вас са сравнили пътя, по който са минали тези държави, и пътя, който България е минала и минава? Колко от вас са сравнили решенията, които са взели онези граждани по времето на техния преход, с решенията, които вземаме ние? Дали там не се крие ключа към много от въпросите, които днес си задаваме?

Месецът е август, годината е 2011. Европа е в тежка финансова и дългова криза. Няколко страни – Гърция, Италия, Испания, Португалия, са пред фалит. В Испания на власт е социалистическата партия, на която й остават 9 месеца до края на втория си мандат. Безработицата надвишава 22%, дефицитът е 9,6%, външният дълг е над 70%, една банка вече фалира, рискът от фалит на държавата надвишава 380 пункта, хората са на улицата. Тогава в един светъл и слънчев ден министър – председателят на Кралство Испания, дон Хосе Луис Родргигес Сапатеро, решава да си подаде оставката и да свика предсрочни избори. Изборите са на 20-ти ноември същата 2011 година и Народната Партия смазва социалистите. Това е най-голямата загуба, която претърпяват в историята си. Сапатеро си подава оставката и като председател на левицата. Следват още по – тежки години. Увеличение на данъци и такси, намаляване на пенсии, орязване на стипендии, съкращаване на персонал. Още няколко банки са пред фалит и Тройката (МВФ, СБ и ЕЦБ) отпуска на Испания заем от 100 000 000 000 евро. Безработицата е 26%,  външният дълг 92%, а дефицитът 10,6%. Наистина бяха тежки години. Още повече, когато си покрил изискванията за стипендия и ти кажат: „Няма пари... съжаляваме“. Това определено болеше!

Какъв е резултатът днес? Рискът от фалит на Испания е под 240 пункта, тя повече не се нуждае от заеми, за първи път от 2007 година има увеличение на БВП, +0,2%, фондовата борса за тези две години се е качила с +25%, влизат чужденстранни инвестиции и макар и бавно се създават нови работни места. На 14-ти ноември 2013 година, след използвани само 43 млрд от отпуснатия заем, Испания се превърна в първата страна, която вече не е под крилото на Тройката. Има още много работа за вършене, но само за две години десните успяха да положат основите и да изправят Испания на крака. И то какви основи – да се избегне фалитът на цялата държава и да се привлекат нови инвестиции.

Да ви звучи познато? Инфлация, фалит на банките, фалит на държавата.. идват десните и вдигат държавата на крака. Може би България мина през това през 1997, или се бъркам? И сега ще бръкна в кошера на осите, защото обществото е много болно на тази тема. Боли го, че му приватизираха губещите и почти фалирали компании. Явно го боли и че се започнаха преговори за членство в ЕС, боли го и че се създаде валутния борд. Много го боли! До толкова, че забрави купоните, опашките за тоалетна хартия и хляб. И преди някой да е казал и гък, питам - коя държавна компания днес е на печалба и предлага качествена услуга? Да не би да е БДЖ или Топлофикация София?

Но БСП успя! Успя да нахвърля всичката кал върху Костов и сега прави същото с Борисов. Преди месеци се чуваха възгласи от рода на: „Асфалт не се яде“, но никой не разбра, че 80% от средствата за магистрали идват от Европа. Никой не го и интересуваше, защото дойде на власт тази партия, на която преди 5 години й бяха спрени множество еврофондове заради корупция. И сега, 6 месеца след като отново е на власт, са спрени още два еврофонда, а по времето на ГЕРБ няма нито един спрян фонд. Давам само факти. Факт е и че докато се организират партийни протести, Реформаторският Блок обикаля страната и представя реформите, които биха направили във всички сфери. Дали някой ще си направи труда да ги прочете и веднъж за винаги да започнем да обсъждаме идеи, а не хора?!

БСП успя да ни отдалечи, да ни разедини, да ни накара да избираме между тях и....ГЕРБ (примерно), когато в България има регистрирани стотици партии. БСП не искат да има обсъждане на идеи. Забележете, че след всяка идея на друга партия, отговорът на социалистите не е върху идеята, а върху този, който я предлага. Омаскаряване, плюене, деление, политически игрички, апатия, лъжи. Резултатът е объркване сред народа. Всеки се пита: „И след оставката... кой ще дойде?“ Ами, лесно.. който си изберем! Само че когато в продължение на толкова години фокусът, мисленето и действията ни са се изместили и сме спрели да обсъждаме идеи, а само хора, става много трудно. Трудно е да си направиш ясна преценка, трудно е да вярваш, трудно е да се бориш и единственото, което ти остава, е да приемеш действителността и да цъкаш с език..

Забравих за една подробност. По – горе писах, че на 20-ти ноември, Народната Партия смазва социалистите на изборите в Испания. Не е вярно! Гражданите смазаха социалистите, защото избирателната активност беше 71,46%. Ние забравихме годините преди 1997. Защото мразим. Мразим Костов, мразим Борисов, мразим Кунева. Защото това ни каза БСП да правим и ние изпълняваме. Това е тяхната цел - дотолкова да се отвратим, че да не се интересуваме и да не гласуваме. Защото те – социалистите, могат да управляват само ако избирателната активност е ниска и малцинството (твърдият електорат) надделее над обществото.

Защо малцинство ли? Защото на 12-ти май за БСП са гласували 940 000 човека. И до колкото знам 940 000 не е повече от 3 300 000, а толкова са онези хора, които не гласуваха. 

В чл.1 ал. 2 от Конституцията на България пише че „цялата държавна власт произтича от народа.“.  Народът решава кой ще го управлява и това става активно или пасивно. Активността на испанците спаси държавата им от фалит, а резултатът от пасивността на голяма част от българите е избирането на Пеевски, спирането на два фонда (за сега), липсата на чуждестранни инвестиции и т.н.

Ето как след време пак ще сравняваме. И ще питаме не „Кой?“, а ЗАЩО? Защо докато другите страни излизат от кризата, ние влизаме в още по-голяма политическа и икономическа такава.

Но да ви кажа, аз вече спрях да цъкам с език, а дали БСП наистина е успяла или все още можем да променим нещо, зависи само от нас!