В служба на хуманизма

Много сме силни в това да оплюваме и да мразим различните от нас - африканци, араби, азиатци.
Визирам конкретно бежанците.
Обаче ето, почти братска Украйна е изправена пред гражданска война, а никой не е започнал да се вайка как страната ни ще бъде превзета от дългокраки девучки. Защо ли ?
Даже съм убеден, че една голяма част от бесуващите плешиви следовници на Расате, ВМРО и подобни партийки и организации, ще ходят на границата да ги посрещат.
То и аз бих отишъл.
Каквото си е в служба на хуманизма, си остава в служба на хуманизма.
Ако приемем, че наричам онази си работа хуманизъм...
В този ред на мисли, не отказвам и определено количество скандинавски бегълци, или ако трябва да съм напълно честен - бегълки.

Шегата настрана, ето в такива моменти истината за една част от сънародниците ни става кристално ясна. Не можем да говорим че действията на определени хора са породени от бедност, страх, народолюбие. Защото и белите бежанци ще носят тяхната си култура, ще разчитат на помощи, ще заемат работни места, ще се разхождат на групички, сигурно между тях ще има и престъпници, но никой не го отбелязва като заплаха. Какъв е извода от това ли ?
Можем да говорим само и единствено за расизъм, шовинизъм и средновековно тесногръдие. А точната диагноза е първата крачка към намирането на лечение.

Толкова по темата, а сега отивам на граничната бразда да чакам моята Олга или Маша...

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.

Добави ни в предпочитани източници в Google

→