ЕС трябва да води твърда политика относно Украйна

Предложението на ЕС за асоцииране на Украйна бе последвано от прекъсване на преговорите от страна украинския президент Янукович. Първо, защото ЕС смяташе, че асоциирането е достатъчно привлекателно за Киев, за да направи своя избор между Европа и Русия. На свой ред обаче украинският президент реши, че може да заеме двуяка позиция, като настройва Европа и Русия една срещу друга. Обещанието на Брюксел за членство в миналото се оказваше достатъчно ефективно за външната политика на Евросъюза. В началото ЕС бе настроен неохотно да приема в своя клуб всяка източноевропейска страна, която съответно изпълни критериите на Брюксел.

Революциите от 1989г. определено завариха ЕС далеч неподготвен да отговори на новите демокрации от Източна Европа. Тези нови демокрации трябваше да водят продължителна борба за да накарат Брюксел да приеме, че асоциирането води до пълноправно членство.

Споразуменията за асоцииране често бяха горчив хап за страните кандидатки. Въпреки, че ЕС бързо отвори пазарите си за Полша, Чехия и Унгария, Евросъюзът отне конкурентните им предимства, като наложи малки квоти и нетърговски бариери за техния износ. Освен това, новите демокрации разполагаха с малки натрупани фондове, така че целият процес се наложи да бъде проведен в рамките на ограниченията на бюджета на ЕС. За сравнение ще посоча, че помощта за ГДР във връзка с обединяването й с ФРГ бе 10 пъти по-голяма, отколкото помощта на ЕС за 10-те новоприсъденинени държави през 2004г.

Все пак политиката на ЕС спрямо страните кандидатки от Източна Европа се оказа ефективна по няколко причини. “Връщането в Европа” бе единствената алтернатива, като същевременно не съществуваше геополитическо противопоставяне от страна на Русия, което да блокира ефективно присъединяването. Нито една от страните кандидатки не можеше да остане в вакуума между ЕС и Русия. В този смисъл ЕС бе едновременно модел и сила, защото имаше асиметрични отношения с Източна Европа и същевременно бе привлекателен модел, който страните кандидатки искаха да следват.

Но по принцип споразуменията за асоциране  не означават задължително влизане в привилегирования европейски клуб. Турция, например, подписа споразумение за асоцииране още през 1963г., но това не доведе до нейното ефективно членство в ЕС до този момент. Обяснението на Брюксел бе, че Турция е много голяма, много изостанала и много ислямска. С други думи, асоциирането далеч не означава бъдещо членство в ЕС.

От друга страна, мнозинството източноевропейски държави влезли като пълноправни членки на ЕС, искрено искаха да изпълнят изискванията на ЕС за да се модернизират икономически и политически. Но страни като България и Румъния, очевидно не бяха готови на това, и нямаха такава готовност за кардинална трансформация. За тях ЕС бе привлекателен модел, но не и в достатъчна степен за подражание.

Редица наблюдатели смятат, че ЕС ще гледа на всяка цена да избегне предишните си грешки – имам предвид България и Румъния, като приме държавите от западните Балкани. Но рано или късно, и тези държави ще трябва да се присъединят към ЕС, за да затворят образувалата се “дупка” на Балканите.
Украйна е специален случай, защото за Киев ЕС може да бъде потенциален модел, но не и геополитическа сила. Засега Янукович успява да избегне интеграцията на Украйна с Русия, което е донякъде успех за ЕС. Но трябва да се има превид, че Янукович очакваше много по-щедра помощ от Брюксел, такава, която би предотвратила резултатите от заплахите, идващи от Москва. Вероятно Янукович си е въобразявал, че ЕС може да бъде стратегически и геополитически играч и в тази роля да навлезе бързо. Очевидно, че моделът на ЕС се оказа недостатъчен за Киев. С други думи, Украйна несъмнено е европейска държава, така че позововайки се на член 49 от основния европейски договор, всяка европейска страна, която споделя ценностите на ЕС и изпълнява неговите критерии за членство, няма да коства почти нищо особено на Брюксел. Защото това би затвърдило убеждението, че ЕС е отворен проект, и би накарало Киев да приеме споразумението за асоцииране, такова каквото е то в действителност.