Сърцето ми е черно като блато
Сърцето ми е черно като блато
Удавено от мътните води.
И дни и нощи вие, стене, плаче...
Разкъсано в мен не спира да кърви.
Спомените нижат се в редици:
Болка, унижение и смърт.
И грешките ми удрят ми плесници
Облечени в смрадлива плът.
Да можех времето да върна
Да бъда пак невинното дете...
И пак живота да прегърна
С туптящото си нявга огнено сърце.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.